Русия иска безкрайна война - не само срещу Украйна

Каква е ситуацията в Русия и около нея в контекста на агресивната война срещу Украйна - на тази тема е посветена конференцията "Страната и светът: руските реалности през 2023" в Берлин с участието на реномирани експерти, сред които е и българският политолог Иван Кръстев.

Кръстев: Кремъл се стреми към перманентна война

Според българския политолог Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, сега основната цел на режима не се състои в победата, а в това да превърне войната в нормална ситуация. "Това е идеята за безкрайната война - вече не с Украйна, а с НАТО, със Запада." Путин се старае да накара руснаците да свикнат с мисълта, че войната ще продължава вечно, че това ще бъде война, подобна на Студената, и няма да има никакви сериозни социални сътресения, казва Кръстев. Именно поради това сега са толкова неясни определенията какво би се смятало за победа от Русия. "Това е основната разлика между Русия и Украйна, която ясно определя в какво би се състояла нейната победа", констатира Иван Кръстев.

Сходно мнение изразява и политоложката Екатерина Шулман от берлинския център "Карнеги". "Основната задача на режима във връзка с тази война е нейната рутинизация - и за обществото, и за апарата." Путин се опитва да убеди хората, че войната е в техните интереси - защото им е изгодна, ще спечелят повече, ще има повече възможности за бизнеса. По думите на Шулман именно на тази цел - обществото да свикне с войната - служи "известната парадоксална либерализация на правилата, особено на по-ниско ниво: на гражданите е предоставена възможността да оцеляват така, както могат". Като основен пример в това отношение експертката посочва предпоставките за паралелен внос, както и разхлабването на правилата за авторски права и патенти.

Войната довърши създаването на номенклатурната система

Изследователят Николай Петров от берлинската фондация "Наука и политика" смята, че Путин е в доста комфортно положение - като "номенклатурен цар на една седма част от сушата". Според политолога войната на Русия срещу Украйна от една страна е резултат от действието на номенклатурната система, от друга - процес, позволяващ тази система да се дострои окончателно. При това да се дострои с помощта на Запада, казва Петров, имайки предвид западните санкции срещу Русия. Той изтъква, че за номенклатурната система войната и подготовката за нея са абсолютно естествена среда. Същевременно "целият този железобетон е много устойчив на вид, но потенциално е готов да се разсипе при наличието на мощни външни тласъци".

Мобилизира ли се режимът от войната?

Политологът Кирил Рогов, който е директор на аналитичния проект Re:Russia подчерта, че на Русия не бива да се гледа с очите на Путин, във връзка с което се опита да развенчае четири от популярните за момента митове. Първият от тях, по неговите думи, е в представата за историческата логика, за неизбежността на ситуацията, в която се намира Русия. Рогов не е съгласен с хипотезата, че руският авторитаризъм неизбежно е "трябвало да се превърне в десен, националистически, реваншистки радикализъм и да започне война". По този повод той проследява развитието в последните десет години на два социални феномена в Русия, водещи в противоположни посоки.

Както отбелязва Рогов, следствие от високите външни доходи е от една страна мощният импулс за развитие на мегаполисите и модернизация на градската култура, довела до политически питания, "които преминаха в протести както в началото на десетилетието, така и в неговия край". От друга страна, петролодоларите са формирали "среда на преразпределение на печалбите и клиентелистките мрежи, в чиято основа са хората със силово мислене". Тези две реалности са се развивали паралелно, посочва политологът. В отговор на мобилизацията на обществото в мегаполисите режимът не само засили репресиите, но организира и "насрещна" мобилизация. "Анексията на Крим и събитията в Украйна през 2014 година се превърнаха в стожер на тази насрещна мобилизация, чието съдържание стана идеята за национален реванш след загубата на СССР. А вторият, по-жесток пристъп на тази насрещна националистическа мобилизация стана нахлуването в Украйна."

"Великодържавност има, но не и апетит за нови територии"

Вторият мит, за който говори Рогов, е митът за руския империализъм. Той отбелязва, че в културата на руснаците има култура на свръхдържавността, но не и апетит към териториално разширение. Точно обратното, казва Рогов - в момента на разпада на СССР "руснаците изобщо не са имали желание да се борят за своята империя". Техният лозунг е бил: стига сме хранили Средна Азия и Кавказ. А както показват социологическите проучвания - до края на 2021 година най-много 20 процента от населението са изразявали желание за присъединяване на нови територии към Русия.

Третият мит, назован от Рогов, е провалът на реформите от 1990-те години, довел до появата на Путин, чиято поява пък е довела до започването на война. Политологът е на мнението, че по онова време Русия не е имала реални шансове да построи устойчива демокрация и справедлив пазар - защото това е било едва първото десетилетие от републиканската история на Русия, казва Рогов и напомня за разпада на империята и политическите кризи в образувалите се след Първата световна война нови републики в Европа.

Какви са възможностите преди или след смъртта на Путин?

Последният мит, споменат от Рогов, е "митът за това, че всичко ще започне, когато Путин умре - едва тогава ще се открият нови възможности". Политологът смята, че може да се случи и точно обратното: "Раздялата с Путин може да стане и много удобен изход за режима - той да се освободи от бремето, свързвано с Путин, и от бремето на грешките". Рогов изтъква, че не бива да се говори за двойниците на Путин по външност, а за "тези двойници, които ще изглеждат съвършено различно, а на практика ще са същите като Путин".

Поради всичко това Рогов казва, че най-оптималният период за руската опозиция ще е времето до раздялата с Путин - когато те ще си имат работа с "куца патица", с персоналистичен режим в неговия залез, натрупал много грешки, свързани с личността на диктатора. Затова опозицията трябва да формулира своята алтернатива именно сега, казва Рогов.

Автор: Никита Жолквер

Прочети цялата публикация