Дефицитът на медици не може да се запълни само от студентската скамейка

Образователната система в момента само частично компенсира напускането на лекари и медицински сестри и преодоляването недостига на кадри за здравеопазването е огромно предизвикателство пред държавното управление. За да се справи с проблема, страната ни не само трябва да приоритизира обучението на медицински специалисти и да ги задържа у нас, в това число обучаващите се в страната чуждестранни студенти по медицина. Нужни са и допълнителни мерки като например да привлича обратно на работа у нас български специалисти, работещи в чужбина. За целтазначително трябва да се подобрят условията на труд и възможностите за кариерно развитие в страната. Това се посочва в анализ на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, посветен на недостига на медицински специалисти в здравеопазването в България. Съветът беше създаден в началото на тази година и това е третият му анализ, като негови автори са  Ралица Симеонова-Ганева и Калоян Ганев. Дефицит на 1000 лични лекари и 460 психиатри  Резултатите показват, че в България броят на лекарите на 100 хил. души население през 2021 г. е 429.6 и е по-висок от средното за Европа – 402.5. Открояват се обаче два специфични дефицита: недостиг от приблизително 1000 общопрактикуващи лекари и недостиг от над 460 психиатри. Най-сериозен обаче е дефицитът на медицински сестри. Системата се нуждае от допълнителни 16 900 медицински сестри. При медиана от 72.1 лични лекари на 100 хил. души население за Европа, в България на 100 хил. души население се падат 57.4 общопрактикуващи лекари. Това съответства на недостиг от малко повече от 1000 лични лекари за цялата страна. Този дефицит възлиза на около 1/4 от общия брой общопрактикуващи лекари, отчетен за 2021 г. След тях се нареждат психиатрите. У нас на 100 000 души се падат 10.2 психиатри при медиана за Европа 17 психиатри на 100 000 души. Това предполага дефицит от над 460 психиатри или над 70% от общия им брой за 2021 г. Като цяло България е с по-добра обезпеченост с акушер-гинеколози, хирурзи, кардиолози и дори педиатри спрямо медианата за европейските държави. Най-сериозен е недостигът на медицински сестри Ясно се очертава значителен дефицит на медицински сестри – за България техният брой на 100 хил. души население е 419, при медиана за Европа от 666.3. Съотнесено към общото население на България, този недостиг съответства на приблизително 16 900 медицински сестри или приблизително 60% от наличните към 2021 г. На един лекар у нас се пада под една медицинска сестра: съотношението между броя на медицинските сестри и броя на лекарите за 2021 г е 0.97:1. То е крайно неблагоприятно за адекватното функциониране на здравната система. Ако трябва да бъде достигнато съотношение 2:1, което е дори по-ниско от препоръката на СЗО от 3:1, то системата трябва да си набави 29 000 сестри, което е повече от настоящия им брой. Над 50% от лекарите са в 6 области Анализът отчита и добре познатите регионални дисбаланси. В зависимост от вида медицински специалисти, между 1/3 и 1/5 от тях са позиционирани в София. Над половината се намират в 6 от общо 28 области – София (столица), Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. Пет от общо 28 области разполагат с по-голям брой лекари на 100 хил. души население спрямо медианата за европейските държави: София (столица), Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. Във всички останали области ситуацията е по-неблагоприятна в сравнение с медианата, като най-голям е недостигът на лекари в областите Благоевград, Кърджали и Хасково. Глобална криза за медицински кадри  По оценки на Световната здравна организация (СЗО) недостигът от медицински специалисти на глобалния пазар се очаква да достигне до 15 млн. лекари, медицински сестри и др. през 2030 г. Дефицитът става все по-осезаем в Европейския съюз и конкуренцията между отделните държави по отношение на привличането и задържането на медици става все по-голяма. По оценки на Световната здравна организация (СЗО) към 2006 г. недостигът от медицински специалисти на глобалния пазар възлиза на над 4 млн. лекари, сестри, акушерки и др. При продължаване на настоящите тенденции и липса на адекватни интервенции към 2030 г. недостигът от здравни работници се очаква да достигне до 15 млн. души. Например, недостигът на лекари в САЩ се очаква да надхвърли 54 хил. към 2033 г. Ситуацията в Европейския съюз е сходна.  Въпреки че броят на педиатрите отбелязва обща тенденция към спад, към 2021 г. само в 9 от областите се наблюдава недостиг според анализа. Съвсем различна е ситуацията при общопрактикуващите лекари и при психиатрите. При общопрактикуващите лекари най-голям недостиг се наблюдава в областите София - приблизително 200 лекари, Бургас -над 100 лекари и Пловдив - над 70 лекари. При психиатрите най-остър е дефицитът в област София - над 90 психиатри, Пловдив - около 50 психиатри и областите Благоевград, Бургас и Варна - с недостиг от по над 30 психиатри. В момента в България попълването на дефицита от медицински специалисти става почти изключително по линия на новозавършили студенти в българските медицински университети. Вливащите се в системата млади медици са почти изцяло български граждани. Университетите не покриват нуждите Що се касае до капацитета на образователната система в България да създава лекари, то той понастоящем надвишава значително броя на обучаваните български граждани. Средно за периода 2012- 2021 г. около 1/3 от обучаваните студенти по медицина са чуждестранни граждани, а по дентална медицина – около 1/5. През последните няколко години обаче напускащите системата кадри като брой започват да надвишават броя на постъпващите в сектора. В частност за 2021 г. оценките показват, че са напуснали 1015 лекари, докато постъпилите са 902. Трябват 30 г. да произведем нужните ни сестри "Образователната система без съмнение не покрива текущите загуби на този тип ресурс в сектора. При равни други условия входящ поток от 500-600 медицински сестри годишно би успял да покрие вече съществуващия недостиг от близо 17 хил. сестри за близо 30 години", се посочва в анализа. За периода 2012-2021 г. общо 105 души са придобили специалност по психиатрия, като за последната година от периода броят им е 11. "Ако няма отлив, преодоляването на съществуващия дефицит от 460 психиатри за 5 години изисква над 90 души годишно да придобиват съответната специалност при средно 10 души, придобиващи такава специалност за периода 2012-2021 г.", се посочва в анализа. "При допускане за нулев отлив преодоляването на съществуващия дефицит от приблизително хиляда общопрактикуващи лекари за 5 години предполага, че поне 200 лица ще придобиват съответната специалност годишно", отчита още документът. Препоръки Анализът дава и препоръки за преодоляване на недостига на медицинските специалисти. Една от тях да се определят целеви стойности за броя на медицинските специалисти по отделни категории в дългосрочен план, основани на медианните стойности, наблюдавани в ЕС. Друга препоръка е съобразяването на размера на държавната поръчка по специалности с необходимостта от постигане на зададените целеви стойности. Предлага се осигуряването на адекватни стипендии за обучаващите се студенти и специализанти, в т.ч. и по-високи стипендии за студенти, обучаващи се в дефицитни специалности, обвързани с ангажимент за работа в българското здравеопазване. Друга препоръчвана мярка е осигуряване на преференциални студентски заеми за студентите по медицина. Създаване на стимули за завършващите студенти, които са български граждани, особено на тези, обучаващи се за медицински сестри, да останат да работят в България, е друго предложение на авторите на анализа. Те препоръчват още обратно привличане на българските медици, работещи в чужбина, в това число осигуряване на възможности за частично практикуване на професията в България. Предлагат се и стимули за привличане на чуждестранните студенти по медицина, обучаващи се у нас, да работят в българската здравна система. Това предполага включително прилагане на едни и същи критерии за прием на чуждестранни и български граждани. Не на последно място е посочено осигуряването на конкурентно заплащане с оглед предотвратяване на изтичането на кадри от системата и инвестиции в обучения и научно-изследователска дейност. Отчетена и необходимостта от значителното повишаване на качеството на медицинското образование и обучение. "Първостепенно изискване за това е съществено да се подобри материалната и технологичната база на медицинските университети. Учебното съдържание също трябва да се модернизира в съответствие с установените световни стандарти и съвременните изисквания на пазара на здравни услуги. Формирането на добри специалисти предполага и значителни инвестиции във висококвалифицирани преподаватели и качествена научноизследователска дейност", се посочва в анализа.  

Прочети цялата публикация