ЕК реши да финансира водородопроводи, сред тях е София-София

За пръв път Европейската комисия реши във вторник да включи проекти за изграждане на вътрешни и трансгранични мрежа за пренос на водород за безвъзмездно финансиране, сред които и проектът за такава тръба от Солун до София. Приет е първият списък с проекти от общ и от взаимен интерес, който е в пълно съответствие с Европейския зелен пакт и включва трансгранични инфраструктурни проекти ще помогнат на ЕС да постигне своите амбициозни цели в областта на енергетиката и климата. Става въпрос за общо 166 проекта, които ще се възползват от рационализирани разрешителни и регулаторни процедури и ще отговарят на условията за финансова подкрепа от ЕС от Механизма за свързване на Европа. За пръв път за еврофинансиране са включени 65 проекта за производство и транспортиране на водород, който се счита за горивото на бъдещето. Повечето проекти – 85, са за електропроводи, офшорни и интелигентни електрически мрежи, като много от тях се очаква да бъдат въведени в експлоатация между 2027 г. и 2030 г. Безвъзмездно еврофинансиране ще получат и и 14 проекта за мрежа за пренос на CO2 в съответствие с целите на ЕК за създаване на пазар за улавяне и съхранение на въглерод, посочват от Брюксел. Завършването на тези проекти ще позволи постигането на целта на ЕК за възобновяема енергия от 42.5% до 2030 г. 250 км нова тръба за водород между София и Солун Единственият проект, свързан с България, е този на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) и на гръцкия ДЕСФА за създаване на водороден интерконектор между Солун и София. Все още обаче не е обявена потенциалната стойност на проекта и какви средства може да се искат от европейския Механизъм "Свързана Европа", както и кои биха били източниците за захранване с водород. Планираната инфраструктура се състои от нов тръбопровод с дължина около 250 км и две компресорни станции в района на Дупница и Кулата. Предвижда се създаването на водородна точка на междусистемно свързване с мрежата на гръцкия газопреносен оператор ДЕСФА в района на Кулата/Сидирокастро, обясниха от "Булгартрансгаз". Новата инфраструктура ще позволява двупосочен пренос както на водород, произведен в страната, така и на водород от Гърция. "Водородопреносна инфраструктура в България“ е важна стъпка в развитието на водородната мрежа в региона и ще има съществен принос към реализирането на приоритетния коридор за пренос на зелен водород от Югоизточна до Централна Европа", коментира директорът на БТГ Владимир Малинов включването на проекта в списъка за еврофинансиране. "С днешното решение се признава значимостта на проекта и се дава възможност за кандидатстване за грантово финансиране на проучвателни дейности, а в бъдеще и да бъде съфинансирано самото изграждане. Като отговорен газопреносен оператор вече разработваме проекти за последващото развитие на преносната инфраструктура за водород към съседните страни, както и за адаптиране на съществуващата газопреносна система за работа с водородно-газови смеси", допълни той. От публикувания от ЕК списък с включени за еврофинансиране проекти става ясно, че са предвидени средства и за развитие на вътрешната инфраструктура на двете страни към границата за реализация на проекта. Преди около два месеца от "Булгартрансгаз" обявиха, че намеренията са българската газова мрежа да се трансформира и да стане основа за Югоизточен водороден коридор. Вече е нает консултант, който да каже дали сегашната газопреносна мрежа в България може да транспортира и водород и в какво процентно отношение към газа да е той – до 5, до 10 или до 20 на сто. Дружеството обяви и необвързващо пазарно проучване за търсенето на услуги по пренос на водород. Интерес е бил проявен както от страна на потенциални производители, така и от потребители на водород, заяви тогава Малинов. Мащабна водородопроводна мрежа в Европа Сред останалите водородни проекти, които ще получат евросубсидии, са такива за изграждане на електролизери за производство на водород в Испания, за изграждане на много мащабна мрежа за пренос. Одобрени са вътрешни водородни инфраструктури в Белгия, Германия, Италия и Дания, както и интерконтинентален водороден коридор от Поргугалия, Испания и Франция до Германия. Друг такъв мащабен проект е този за построяване на Северен водороден маршрут от Финландия, през Естония, Латвия, Литва и Полша до Германия. Пари ще получи и проектът за водородопровод между Италия, Австрия и Германия, както и интерконектори между Франция и Белгия, Дания и Германия, Нарвегия и Германия, Чехия и Германия. Предвидено и да се подпомогнат и вътрешни мрежи за пренос на водород в Белгия, Италия, Дания и Германия. В Дания пък ще бъде финансирано изграждането на хранилище за водород. На колко възлизат тези мащабни инвестиции в развитието на производството, преноса и съхранението на водород, засега не е ясно. Списъкът сега предстои да се внесе в Европейския парламент и Съвета за контрол, които имат два месеца, за да приемат или отхвърлят изцяло списъка, но не могат да го изменят. Времето за одобрение може да бъде удължено с два месеца, ако тези органи поискат допълнително време за анализ. След като списъкът бъде приет, Еврокомисията ще работи с организаторите на проекти и държавите-членки, за да подкрепи бързото изпълнение на този списък от проекти, в съответствие със засилените мерки, предложени днес в Плана за действие на ЕС за мрежите.

Прочети цялата публикация