Fakti.bg | 05.12.2023 04:00:55 | 69

Парадоксът на България: И ГЕРБ, и ДПС срещу задкулисието?

Коментар на Емилия Милчева:

Как ще си поделят трите сили в конституционното мнозинство двамата конституционни съдии, които парламентът трябваше да избере още преди две години? Въпрос с повишена трудност - а може би не, тъй като за техния избор не е необходимо мнозинство от две трети или 160 депутати. Но след като ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС ще подготвят регламент за назначенията, партиите на Бойко Борисов и Доган едва ли ще имат проблем да се обединят около една кандидатура – и бездруго кадровите им избори през годините често съвпадат.

Смазочно масло за “сглобените”

Изборът на конституционни съдии, ако изобщо се стигне до него в рамките на 49-ия парламент, не е от спешните в неписания “график” за назначения. Приоритетни за политиците са изборите на регулатори и на особено важните кадровици и инспекторат на съдебната система, също и ръководство на Антикорупционната комисия, за които се изисква квалифицирано мнозинство от 160 депутати. С точно такова разполагат ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, пакетирани като “конституционно мнозинство”, също и евроатлантическо. Вече се разбраха, че ще изготвят регламент, по който ще съгласуват кадровите си предложения. (А селектираните от тях кадровици ще изберат, заедно с прокурори, главния прокурор.)

Регламентът слага край на уверенията, че няма коалиция на ПП-ДБ с ГЕРБ(вече и с ДПС). Назначените от тях ще надхвърлят живота на това правителство, а значи и на “сглобката”, поради гарантираните няколкогодишни мандати. Те би трябвало да са стражите за ефективния контрол върху финансовия и енергийния пазар, гарантирането на конституционните права на гражданите и най-важното за обществото - върховенство на закона. Имаше ли такива резултати досега? Отговорът е еднозначен и не изисква размисъл - не.

Предстои най-голямото кадрово обновление на ръководствата на системи, почти всички от които доминирани от ГЕРБ и ДПС от дълги години. Сега ще се вместят и кадри на ПП-ДБ. Дали те ще променят качествено работата на системите, ще върнат отнетото усещане за справедливост на българите, ще прекратят задкулисието? Отговорите ще дойдат след края на правителството на Денков-Габриел.

На дневен ред

Необходимо е парламентът да проведе избори на членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), на Комисията за разкриване на досиетата, на Комисията за защита на личните данни, на председатели на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на Комисията за финансов надзор (КФН) и други.

Парламентът така и не е стартирал още процедурата за избор на тричленното ръководство на преобразуваната КПКОНПИ в Комисия за противодействие на корупцията с разследващи функции. Мандатите са им 6-годишни, а законът предвижда всеки от тях да управлява на ротационен принцип КПК за по две години. Изборът им изисква квалифицирано мнозинство и едва ли някой ще се изненада, че местата ще бъдат разпределени между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, осигуряващи същото това мнозинство със своите малко над 160 депутатски гласа.

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) е с изтекъл мандат от пролетта на 2020 г. и изборът на неговите 10 членове и на главния инспектор изисква квалифицирано мнозинство от 160 гласа. Същото мнозинство ще е необходимо и за избор на новите членове на ВСС. С такова разполагат трите политически сили, срещнали се на лидерска среща в парламента миналия петък - 1 декември.

Защо чак сега

Политическите сили не сметнаха за нужно да обяснят защо забавиха с няколко години избора на нови членове на регулаторите и така на практика позволиха феодализацията им от едни и същи политически сили. Даже си уредиха законодателно алиби - “старите” продължават да изпълняват задълженията си до избора на “новите”. Отлагането всъщност беше заради липсата на разбирателство и съответстващото му квалифицирано мнозинство за така важните за политиците избори в съдебната система. Сега мнозинството е налице, а преди изборите на кадрите му за експресно гласуване през декември са насрочени конституционните промени.

Идеята за регламент за назначенията, обещан от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателите на ПП-ДБ Христо Иванов и Асен Василев, дойде на шестия месец управление, макар да бе обсъждана още в края на първия. Сега обаче има една съществена промяна - в механизма за одобрение на кадри ще участва и ДПС. (Макар че и без такъв регламент ДПС получи подуправител на БНБ, другият взе “Продължаваме промяната”. А наскоро “Капитал” разкри, че шефът на кабинета на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов - Васил Кръстев, е работил в свързваната с Пеевски фалирала търговска верига Lafka. Кръстев подаде оставка, а разкритието идва след друго - че самият Стоянов пък е бил предложен за министър от ГЕРБ.)

Пеевски е вече част от партньорите на управляващите

Санкционираният заради корупция по закона “Магнитски” Пеевски вече е част от партньорите на управляващите. “Бяхме на разговора. Разумно е да се направи този регламент с партиите, които подкрепят правителството и конституционното мнозинство. Ще участваме в това нещо. Ще се включим в регламента, който касае конституционното мнозинство и регулаторите”, заяви преди три дни председателят на ПГ на ДПС, който не се появи пред камерите заедно с Борисов, Иванов и Василев. Същото каза по-рано и лидерът на ГЕРБ. “Нека, като подпишем, да е ясно мнозинството - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, за конституционно мнозинство, за регулатори, за служби, всичко това да бъде описано в регламент”.

Инициативата за регламента бе рестартирана след скандал в пленарна зала при избора на подуправител на НЗОК. ГЕРБ успя да наложи кандидата си д-р Момчил Мавров с помощта на ДПС, мълчаливото съгласие на “Възраждане” и “Има такъв народ” (ИТН) - въпреки несъгласието на ПП-ДБ. Според Борисов ПП-ДБ не са удържали на думата си, въпреки постигнатата “пакетна сделка”. “Аз имам договорка с Кирил Петков, Лена Бориславова, Асен Василев. Те бяха, като договаряхме управител и подуправител (на НЗОК, б.авт.). С мен бе Десислава Атанасова (председател на ПГ на ГЕРБ, б.авт.) и Томислав Дончев”, каза пред журналисти Борисов миналата седмица.

След решението за регламент управителят и подуправителят на Здравната каса депозираха оставки. Изхабеното за избора им парламентарно време, платено от данъкоплатците, остава за сметка на данъкоплатците - както и предстоящите заседания за поредния избор.

Парадоксите на България

Премиерът Николай Денков поиска механизъм за взимане на решения в управляващото мнозинство с аргумента, че “ако не се върнем в правилната посока, няма смисъл от правителството”. Регламентът за назначения не е такъв механизъм, защото в работещите демокрации той е част от коалиционно споразумение. Но парадоксалното в България е, че трите политически сили се съгласяват да договарят назначения с дълги мандати, но не и документ за по-краткия хоризонт на управлението си.

Другият парадокс е, че политикът, чийто парламентарен избор за шеф на ДАНС бе касиран заради гражданските протести през 2013-2014 г. - Пеевски, ще регламентира заедно с част от протестиращите тогава назначения в ключови сектори. Един негов човек, един техен, един на Борисов, един негов човек, един техен, един на Борисов…

Прочети цялата публикация