Fakti.bg | 05.12.2023 12:23:27 | 41

"Войната ще е дълга": подтикват Киев към преговори с Русия?

Какво точно се случва в Украйна? Опитват ли се да подтикнат Киев към преговори с Русия? Има ли напрежение между Зеленски и Залужний? Променя ли Украйна тактиката си?

Какво следва оттук нататък в руската война срещу Украйна? Това се питат западните медии в края на 2023 година. Тази дискусия започна в началото на ноември в британския The Economist - с публикация на аналитична статия и интервю с генерал Валерий Залужний, главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Темата бе фактическият преход към позиционна война.

Президентът Володимир Зеленски първоначално оспори тезата на Залужний частично. Няколко седмици по-късно той направи и изявления за укрепване на отбранителните съоръжения. "Мините и бетонът са достатъчни", заяви тогава Зеленски. Това звучеше като официален преход от контранастъплението на ВСУ към период на отбрана. Междувременно The Economist публикува статия за предполагаемо напрежение между президента и главнокомандващия на ВСУ. А германското списание Der Spiegel предупреди в последния си брой за заплаха от "безкрайна война".

"Няма с кого да се преговаря"

Малко преди това публикация в германския Bild предизвика международни реакции. Според статията германското и американското правителство уж искали да "подтикнат" Украйна да преговаря с Русия, като не ѝ доставят достатъчно оръжия. Пред ДВ правителството в Берлин опроверга тази версия, като подобни изявления се чуха и във Вашингтон.

Германският политолог Андреас Умланд, експерт в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания, не вярва, че Берлин и Вашингтон са се наговорили да "подтикнат" Киев към преговори с Москва. Той коментира, че доставките на оръжия все още са значителни, а ограниченията им са свързани с вътрешнополитически причини в двете страни. Така например правителството на канцлера Олаф Шолц все още отказва да даде на Украйна крилати ракети Taurus. Умланд обяснява, че подобен ход е "непопулярен" сред германците.

И директорката на естонския Институт за външна политика Кристи Райк заяви, че не знае за никакви "тайни планове" между Берлин и Вашингтон. Според нея просто "няма с кого да се преговаря". Защото Русия няма да спре или да се откаже от плановете си за пълен контрол над Украйна, казва Райк. "Искаме ли да накараме Украйна да признае поражение?". Подобен сценарий, според нея, би представлявал "катастрофа" за Запада.

На какво може да се надява Киев

"Ако Украйна бъде принудена да започне преговори, може да се стигне до вътрешнополитическа дестабилизация, тъй като ще има много хора, които ще кажат, че не са готови за това (преговори с Русия - бел. ред.)", посочва Андреас Умланд. През есента на 2022 година главнокомандващият Залужний категорично изключи всякаква възможност за преговори и компромисни договорки за прекратяване на войната.

В Германия се чуват призиви - и от медиите, и от някои политици - за това Украйна да прояви "повече реализъм". Това означава де факто Киев да признае патовата ситуация и невъзможността да освободи всичките си територии, окупирани от Русия - поне засега. Според Умланд Украйна вече се е опитала да направи отстъпки, като не е отговорила на анексирането на Крим и е сключила Минските споразумения за Донбас, които "не са довели до нищо".

"Реалистичният подход е да не се влиза в преговори, а да продължат опитите за подобрение на военната ситуация", обяснява Умланд. Според него Украйна таи надежди за промяна във вътрешнополитическата обстановка в Русия, която би могла да доведе до край на войната. Като примери за това той посочва освен всичко друго и неотдавнашния бунт на Евгений Пригожин и неговата частна армия "Вагнер".

"Войната ще бъде дълга"

Предполагаемото напрежение в отношенията между Зеленски и Залужний не е конфронтация, смята политологът Умланд. Според него "още от началото на войната е имало определено напрежение между различни фракции" в ръководството на Украйна. Политологът казва, че това е "нормално" за военна ситуация. По ключовия въпрос разногласия между военното и политическото ръководство на Украйна няма, смята той. В това е убедена и естонската експертка Кристи Райк.

Според нея неотдавнашните разпоредби на Зеленски за издигане на нови отбранителни линии не означават отказ от целта за възвръщане на окупираните територии. Райк смята, че има риск Русия да се опита да предприеме пълномащабно настъпление и да се опита да завземе и нови райони. Този риск "трябва да се вземе насериозно", настоява тя. Западът и Украйна все още не разполагат с отговор на основния въпрос - какво следва оттук нататък, казва Райк. Експертката е уверена единствено в това, че "войната ще бъде дълга".

Прочети цялата публикация