София, Рига, Киев: съветските паметници падат един след друг

В Източна Европа вече са демонтирани 4000 съветски паметника, но премахването им често е обект на остри дебати - както в България, пише "Зюддойче Цайтунг". Виена е един от малкото градове, длъжни да запазят "своя".

Вероятно най-известният, но и най-спорният паметник в България ще бъде премахнат - след 30 години на ожесточени спорове, пише "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ) за Паметника на Съветската армия в София.

В продължение на 70 години ПСА доминира градския пейзаж в София, обяснява германското издание, а демонтажът му все още предизвика емоции сред привърженици и противници на идеята. И все пак София закъсня, посочва ЗЦ.

Над 4000 съветски паметника в Европа са демонтирани

Смята се, че в Източна Европа вече са демонтирани над 4000 съветски паметника, а десетки хиляди символи като сърпа и чука са свалени от фасадите, улици са преименувани, от сградите са премахнати възпоменателни табели. Само преди няколко седмици в Киев от статуята на "Родината майка" бяха демонтирани може би последните символи на СССР и бяха заменени с украинския герб. Самият паметник бе преименуван на "Майка Украйна".

Остри дебати какво трябва да се случи с реликвите от онова време, които символизират не само политическата, но и тогавашната архитектурна и художествена доминация, се водят в много бивши социалистически държави. Миналата година Естония реши да премахне всички останали съветски паметници - около 400 - от публичните пространства. Демонтажът на един съветски танк, превърнат в паметник в град Нарва предизвика протести сред местното рускоезично малцинство. Москва остро разкритикува премахването на Паметника на победата в Рига - 79-метров обелиск, посветен на Червената армия, припомня ЗЦ. Въпреки голямото руско малцинство в страната, латвийският парламент също реши да демонтира "всички обекти, които възхваляват тоталитарните режими".

Виена е длъжна да поддържа Паметника на Съветската армия

От Талин до Киев, от Рига до Лвов падат последните съветски паметници, пише Оливер Грим в австрийския вестник "Ди Пресе". Демонтирането им е "последният шумен прощален протест на народите, които десетилетия наред са били поробвани и обезкръвявани от Москва", отбелязва авторът. На този фон Паметникът на Червената армия на виенския площад "Шварценберг" изглежда все по-неадекватен, допълва Грим. Според него издигането му още през август 1945-а година е изключително цинично. Защото същата Червена армия, чиито войници са възхвалявани, само няколко седмици по-рано - в средата на юли 1945-а година, е арестувала и измъчвала хиляди членове на полската съпротива, а около 600 от тях са били убити и погребани на неизвестни места.

Шест години по-рано същата Червена армия е разделила Полша с Хитлеровия Вермахт и е започнала систематичното изтребване на полския елит, четем още в "Ди Пресе". Сталиновата политика на геноцид се провежда и в балтийските републики, а след 1945-а година - в цяла доминирана от Съветския съюз Източна Европа. Да не говорим за масовите изнасилвания, грабежи и убийства на виенското цивилно население.

Оливер Грим подчертава, че Държавният договор на Австрия предвижда подобни паметници да бъдат запазени и поддържани, но предлага той да бъде контекстуализиран. Както малко след началото на войната срещу Украйна цялата стена зад монумента, която е част от двореца "Шварценберг", бе боядисана в цветовете на украинското знаме. И до днес тя е в синьо и жълто.

Митът, от който се възползва Сталин

В София според проучванията около една трета от анкетираните са за оставянето на паметника в Княжеската градина, малко под една трета са за преместването му, а една четвърт са за пълното му разрушаване, пише ЗЦ. Авторката на статията в германския ежедневник Катрин Калвайт припомня, че още през 1993-а година Общинският съвет в София се изказва в подкрепа на демонтажа, но впоследствие от ГЕРБ са били против, за да не се "подхранва политическото разделение в страна, в която Русия традиционно има голямо влияние".

Отношението в България към Русия е спорно, четем в ЗЦ. За голяма част от българите руснаците са освободители заради Руско-турската война. "Мит, от който се възползват войските на Сталин през 1944-а година и който предопределя близките отношения между Българската комунистическа партия и Москва."

Прочети цялата публикация