Иран надяна примката на шията на Байдън

От седмици наблюдатели спекулират за риска от регионален пожар в Близкия изток. Този риск достигна нов връх през последните няколко дни, пише електронното издание на ливанския всекидневник L"Orient-Le Jour.

За първи път след атаката на "Хамас" на 7 октомври, този уикенд удар с дрон, приписван на подкрепяните от Иран милиции, уби трима американски войници и рани 25 в Йордания. Аман отрече, че ударът е извършен на негова територия и настоя, че е насочен към базата в ат-Танф в Сирия. Но броят на жертвите и конкретната цел увеличиха риска от регионална ескалация на фона на изключителното напрежение на няколко фронта в продължение на близо четири месеца.

Ситуацията в региона вече е изострена, като в момента текат конфликти с различна интензивност в Газа, на ливанско-израелската граница, в Сирия, Ирак, Червено море и Йемен. Въпреки че нито САЩ, нито Иран искат да се намесват в пълномащабна война, двамата играчи си играят с огъня от седмици, отвръщат на всеки удар и се приближават с бързи стъпки към бездната всеки ден. Иран и неговите съюзници получиха няколко шамара през последните месеци, с убийството на Рази Мусави, стълб на Революционната гвардия в Сирия, Салех ал-Арури, заместник-шеф на Хамас, и няколко висши служители на Хизбулла. Хизбулла е загубила не по-малко от 171 души от началото на боевете с Израел.

Но това не изглежда да е имало възпиращ ефект върху иранската ос. По-скоро последната изглежда "измерва" своите отмъщения към Израел - както се случва от Южен Ливан - докато въздържа ударите си срещу Чичо Сам. Шиитските милиции, действащи в Сирия и Ирак, както и хутите, засилиха атаките срещу американски цели от 7 октомври. Иран може да си позволи да трупа неуспехи на място - стига те да не го засягат пряко - ако чувства, че печели стратегически.

Неспособността на САЩ да потвърдят потенциала си за възпиране на свързваните с Иран милиции и желанието на САЩ да репатрират своите войници от Сирия и Ирак се възприемат от Ислямската република като признаци на слабост, от които трябва да се възползва, или като принуди Вашингтон да се оттегли от своята "зона на влияние" (Ливан - Сирия - Ирак - Йемен), или като го подтикне да признае, чрез дипломатическо споразумение, статута ѝ на доминираща сила в региона.

Няма правилна опция

Опряла гръб до стената, администрацията на Байдън е в много деликатна позиция, по ирония на съдбата, не много по-различна от тази на Хизбулла след убийството на Салех ал-Арури. Най-радикалните гласове призовават Джо Байдън да удари директно Иран, което според тях е единственият начин да се потвърди възпиращият капацитет на водещата световна сила. Подобно решение обаче би довело до риск от широкомащабна война, която президентът на САЩ, който се стреми да се оттегли от региона, иска да избегне в началото на тежката изборна година. Удар срещу Иран предполага риск от ескалация на всички фронтове, което може да засегне САЩ и техните съюзници, особено Израел. Въпреки това отмъщението в Сирия и Ирак - тъй като Байдън вече предупреди, че ще има отговор - означава да рискува да не изпрати достатъчно силно послание, за да може иранската ос да прекрати атаките си.

Администрацията на Байдън е изправена пред избор, който не включва нищо друго освен лоши опции. Тази ситуация е резултат от неговата безусловна подкрепа за Израел от началото на войната в Газа, намесата на САЩ в Ирак през 2003 г., която предаде страната на Иран на тепсия, и желанието на Вашингтон да се оттегли от Близкия изток през изминалите 10 години, оставяйки свободен пътя на Иран да развие мрежа от милиции, способни да потопят региона в кървава баня. САЩ избраха да "затворят очите си" или поне подцениха иранската заплаха в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен повече от десетилетие и тази стратегия имаше обратен ефект в най-лошия възможен момент. Байдън искаше да изключи Газа от останалата част от региона от 7 октомври и това води до общ провал.

Въпреки че "Оста на съпротивата" изглежда е поела риск с убийството на американски войници, тя вероятно е водена от убеждението, че Вашингтон ще отвърне на удара в Сирия и Ирак. Всяко друго действие, предприето от администрацията на Байдън, би било изненадващо, тъй като би означавало възможност за открита война с Ислямската република. Въпреки това Иран, който се доближава до ядрения праг, може да загуби много повече от САЩ, ако нещата излязат извън контрол. Въпреки че милициите, които съставляват иранската ос, се разглеждат като нейна застраховка за живот, те може да не са достатъчни, за да гарантират оцеляването на режима в случай на открита война с водещата световна сила.

Прочети цялата публикация