Професор от Оксфорд: без война руската икономика ще рухне

Военната промишленост прегрява, но единствено тя поддържа ръста на руската икономика. Иначе откъсването на Русия от европейския пазар е същинска катастрофа за гражданската икономика на страната, казва Михаел Рохлиц, професор по икономика на Русия, Източна Европа и Евразия в Оксфорд. Според него сегашният растеж на руското стопанство се дължи единствено на въоръжаването на страната. Той прави важното уточнение, че икономическият ръст, основан върху война, не е устойчив.

„Руснаците произвеждат оръжие, което се унищожава в Украйна, за да може след това да произведат ново оръжие. Всеки потенциален снаряд, от чието производство има нужда, по принцип се смята за фактор за икономическия растеж. Но това не е инвестиция в бъдещето. Тази икономика ще рухне, когато свърши войната“, казва оксфордският професор.

Тъкмо по тази причина навремето рухна икономиката на Съветския съюз, припомня още Михаел Рохлиц. „Тогава много хора зависеха от военната промишленост, а днес същите тези лобистки групи се възстановяват. Когато войната свърши, тези хора ги е страх, че ще останат без работа. Те не искат да спират тази война“, обобщава икономистът пред новинарския канал n-tv, цитиран от Руската редакция на ДВ.

Войната струва скъпо на Русия

Независимото руско икономическо издание The Bell пише в същата връзка, че руското правителство вече харчи цяла една трета от бюджета за военни разходи. В резултат от това оръжейното производство и фирмите, които го обслужват с доставки, направо процъфтяват, а в бранша дори има недостиг на кадри.

В началото на годината руският президент Путин заяви, че ръстът на икономиката възлиза на 3,5%. Официални данни по въпроса Москва ще оповести чак през април, така че засега информацията идва единствено от Путин. Германският седмичник „Ди Цайт“ отбелязва, руската статистика е част от войната, която Руската федерация води срещу Украйна, а в този смисъл Путин произволно може да укрива факти или да променя статистическите методи, ако не му отърват. Но за ръста на руската икономика сведения дават и други източници като Световната банка и Международния валутен фонд.

В същото време руската Централна банка се опитва да укроти инфлацията в страната, като манипулира капиталовите потоци и обменните курсове, но поскъпването си остава осезаемо, пише „Ди Цайт“. Седмичникът припомня, че хората, които не работят във военната промишленост, си стоят на едни и същи заплати и обедняват в резултат от инфлацията.

Всичко за фронта: как войната изсмуква ресурси и пари

И още нещо много важно: водещата лихва в Русия достигна рекордното равнище от 16%. Това означава нещо много просто: гражданското производство, което не получава държавни субсидии, просто не е в състояние да взима кредити. В резултат в невоенните производства няма пари за инвестиции, няма пари за нова техника, няма пари за повишаване на заплатите. Руският икономист Игор Липсиц, който наскоро беше прогонен от московския Икономически университет, казва пред „Ди Цайт“: „Заради военната промишленост се изсмукват всички пари от цялата икономика.“ И пояснява, че руската икономика „оголява, обеднява, остава без капиталови резерви и без възможности за развитие“.

Икономистът обяснява, че дори руските петролни фирми са останали изцяло без финансови резерви, защото високите мита и данъци и държавната принуда да обменят валутните си ресурси са им изсмукали парите. Дори „Газпром“, някогашната гордост на страната, в момента бил „изцяло разграбен“, твърди Липсиц. По данни на руската Дума, концернът най-късно догодина вече ще бъде на загуба.

Когато свърши войната

В края на статията от Михаел Туман в „Ди Цайт“ четем: „Какво обаче ще се случи, когато един ден войната свърши? Тогава оръжейният сектор по необходимост ще се свие, но в същото време цивилната икономика ще се окаже парализирана поради технологичното си изоставане и огромното задлъжняване. Точно това беше проблемът на Съветския съюз при разпадането му през 1991 година. Ето защо Путин може би се изкушава да удължава войната колкото е възможно повече, за да не трябва да плаща сметката.“

Автор: Роман Сулима

Прочети цялата публикация