Колко плащаме от джоба си за неработеща ефективно съдебна система и защо

Случаят с убийството на Мартин Божанов – Нотариуса отново демонстрира съществуването и действието на структури, опериращи паралелно на формално функциониращите органи на съдебната власт и МВР. От години държавата показва пълно безсилие да разтури тази задкулисна седянка, като няма изгледи това да се случи и сега.

Ако това е вярно и във веригата от зависимости ще горят само бушони – т.е. дългосрочно ключовите решения в съдебната система ще бъдат взимани от паралелни центрове на власт, а не от легитимната такава – то поне може да настояваме това да не излиза толкова скъпо на данъкоплатеца.

Какво имаме предвид

Както неведнъж сме имали повод да отбележим България може да не се слави с особено независима и отчетна съдебна власт, но това не ѝ пречи да има най-големи разходи за правосъдие като дял от БВП в Европейския съюз. Основната част от бюджета ѝ са разходи за персонал, а капиталовите са минимални. Вече сме обръщали внимание на това колко над медианата за Европа е броят на съдии и прокурори на 100 хиляди души население и колко средства от бюджета се разхищават за заплати, ДМС, бонуси и т.н. Администрацията към съда, прокуратурата, Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС (ИВСС) не са изключение.

Администрацията на ВСС от 2012 г. до 2023 г. се е увеличила от 108 заети щатни бройки до 174 заети щатни бройки (а утвърдената обща численост – от 109 до 189). За същия период съдебната администрация също постепенно се увеличава за разлика от европейската медиана, като най-голямото разграничение между България и европейската медиана има през 2021 г. По отношение на администрацията на прокуратурата разликата с европейската медиана е още по-сериозна –близо три пъти.

Раздуването на администрацията във ВСС, съда и прокуратурата става неусетно и необяснимо. Не е ясно защо се наблюдава подобно увеличаване на броя на служителите в различните органи на съдебната власт при положение, че в същото време работата на прокурори и съдии спада. Населението на страната също намалява. На практика са налице основания за обратното – съкращаване, а не увеличаване на щата. Докато съдиите и прокурорите са придобили статут на несменяемост и тяхната независимост следва да бъде бранена, не по същия начин стои въпросът с администрацията, която ги подпомага.

Вкратце какво може да се направи

За да се избегне бюджетно охолство, могат да се предприемат различни мерки:

Възможно е някои административни услуги да бъдат споделени между съдилищата и прокуратурите. Това би довело да намаляване на наетите в администрацията в органите на съдебната власт;

Решително съкращаване на администрацията на ИВСС, чийто състав също е прекомерен[3] предвид лентяйстването на органа, състоящо се основно в следене на срокове;

Адекватно разпределяне (а не увеличаване) на администрацията на ВСС между новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, а не назначаване на нови роднини;

Успешно прилагане и институционализиране на практиките за програмно бюджетиране в съдебната система. Очевидно е, че сега се следва исторически принцип на механично увеличаване всяка година без това да се основава на идентифицирани проблеми и решения, нито на обективни критерии като натовареността например. Въвеждането на програмно бюджетиране би довело до фундаментална промяна към по-прозрачен, ефективен и отчетен процес на бюджетиране, осигуряващ оптимално разпределение на финансовите ресурси в подкрепа на върховенството на правото и икономическия растеж в България.

В заключение

Ако няма реално преустройство на съдебната власт, така щото тя да стане практически по-независима, по-ефективна и по-отчетна, няма да е лошо поне да намалим числеността на човешкия ресурс в системата, а оттам и да спестим пари от джоба на данъкоплатеца. С надеждата, че спестените средства няма да отидат в златни кюлчета, незапочнати магистрали и субсидии към галеници на властта.

(Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика)

Прочети цялата публикация