Fakti.bg | 20.02.2024 04:00:00 | 44

Дрога в България се купува като дъвка, а къде е държавата?

Коментар на Емилия Милчева:

Наскоро 23-годишната “Мис Силикон” Катрин Йорданова беше хваната да шофира след употреба на кокаин, преди нея и попфолк певицата Денислава Сашова (Диона), а и много други, седнали дрогирани зад волана. Но полицаите не проверяват дискотеките, където се забавляват надрусани ученици и човек може да се снабди с дрога така лесно, както си купува дъвки от уличен павилион.

На пазара се предлагат всякакви наркотици, а възрастта, в която се пробват за първи път, спада. Проблемите на децата с дрогата не получават обществена видимост в България, освен ако не се стигне до насилие, побой, тежка катастрофа или друга криминална проява. Много повече медиен шум се вдига за райския газ, към който няма пристрастяване, но има тежки странични ефекти като халюцинации, объркване, загуба на съзнание и други.

Накъде с дете-наркоман

Употребата на наркотици в ранна възраст обаче, когато мозъкът още расте и се развива, води до рисково поведение и зависимост. Пристрасти ли се дете към наркотиците, Бог да е на помощ на семейството, защото българската държава не предлага адекватна помощ. (А обществото реагира с назидателни поучения от типа “какви са тия родители” и защо не са обърнали внимание на детето си.)

Терапевтичните програми са частни, сумите започват от 1600-1800 лева и стигат няколко хиляди, в зависимост от това колко дълго продължава терапията. За много семейства тези суми са непосилни. Прием за кратко в някое от двете клиники по детско-юношеска психиатрия - „Св. Никола“ към УМБАЛ „Александровска“ в София, и към УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, или в детско-юношеските центрове за психично здраве в Русе и Търговище, не решава проблема със зависимостта, освен да помогне за кратко - за детоксикацията.

Къде да се лекуват деца със зависимости

Лицензираните терапевтични програми за деца със зависимости са цифром и словом две за общо 37 човека. Това става ясно от отговор на Министерството на здравеопазването (МЗ) на запитване на Дойче Веле какви програми за деца работят. Функционират две програми за психосоциална рехабилитация на такива лица, които имат издадено съгласие за дейност от НЦОЗА по реда на Наредба № 8 от 7 септември 2011 г. на МЗ и МОН, съобщиха от МЗ.

Eдната е на сдружение “Спортен клуб Ка Спорт” - Терапевтична общност за тийнейджъри „Трамплин“ - Резидентна програма „Живот без дрога“ (за лица под 18 години), която се намира в София и нейният капацитет е 12 места. В момента чрез платформата “ХелпКарма”, която продължава да работи въпреки скандала с дарения, разкрит от bTV през 2020 г., “Живот без дрога” набират средства за един от участниците - 16-годишният Денис. Другата програма е на сдружение „Отвори очи“ - Дневен център за рехабилитация и терапия „Св. Стилиян“ - Варна (нерезидентна програма за лица под 18 г.), с капацитет от 25 места.

Наред с двете лицензирани, съществуват и куп терапевтични общности, които работят нерегламентирано - т.е. без лиценз, но дори и някой да констатира липсата му, не е известно да са наложени санкции. Стига да не се стигне до смърт като преди 20 години, когато в наркокомуна на Белмекен на фондация “Право на свободен избор” беше пребит до смърт един от настанените там младежи. Но и тогава беше потърсена наказателна отговорност само от биячите на момчето. Броят на терапевтичните общности в България расте, а преди войната в Украйна много такива се нароиха по Черноморието, насочени главно към руски граждани и на огромни цени.

Колко голям е проблемът в България

Според данните от последния доклад на ESPAD (European School Survey Project on Alcohol and Other Drugs), публикуван през 2020 г., 19% от учениците в България са опитали наркотик поне веднъж в живота си - при 17% средно за Европа. 17 на сто от българските ученици са употребили канабис поне веднъж при средно 16% за Европа, 2.6% екстази - при средно 2.3% за Европа, 3.1% амфетамини - при 1.7% за Европа, 2.2% метаамфетамини, докато средното ниво за Европа е два пъти по-ниско.

Средно за страната 13.3% от учениците в 9-12 клас са употребявали дрога поне веднъж през последните 30 дни, като най-висок е този дял в София (20.6%), следвана от Русе (17%), Габрово (15.9%) и Варна (15.7%). Доклад на българския Национален център по обществено здраве и анализи за 2022 г. показва, че според проучвания на ученици от 5-7 клас в градовете Велико Търново, Разград и Хасково между 1.5-2.5% от децата на тази възраст вече са пробвали дрога и в много случаи за първи път на 10-годишна възраст. Най-честите причини, които децата посочват, са скука, поради любопитство и за разнообразие, заради приятели в компанията.

Превенцията - има ли я?

Какво казват учителите на родителски срещи, когато става въпрос за дрога? “Разпространяват се наркотици в училище, следете си децата”. Какво прави полицията за превенцията? Отчита дейност, обяснявайки в някой учебен час за опасността от употреба на наркотични вещества. Този тип беседи, както и за трафика на хора, са записани в Националната програма на МВР “Предпазване на младите хора от престъпления”. Не е ясно как МВР измерва ефективността от беседите сред младежи, които често имат повече информация за новите дизайнерски дроги от беседващите с тях.

Държавата финансира и превантивно-информационните центрове (ПИЦ) по наркомании в 27-те областни градове, а от МЗ обясниха как действат т.нар. програми за универсална превенция, разработени в рамките на Националната стратегия за борба с наркотиците 2020-2024. През учебната година за учениците от пети, шести и седми клас са предвидени две родителски срещи и общо 5 занятия в часа на класния ръководител, на които децата се информират за видовете и последиците от рисковото поведение, не само от употребата на наркотици. За учениците от горните класове - осми, девети, десети и единадесети, занятията отново са пет, този път с експерти от ПИЦ и обучени за целта ученици. Колко ефективна е тази превенция лесно може да се проследи по данните за растящата употреба на наркотици сред учениците.

Къде е 1% от акциза върху цигарите и алкохола

Дали може да се направи повече? Ето какво отговориха от здравното и финансовото министерство на запитване на Дойче Веле за какви проекти за превенция са били предназначени средствата, получени от 1% от акциза върху тютюневите изделия и алкохола за 2023 г. (Съгласно чл.53, ал. 3 от Закона за здравето 1% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол, недопускане употребата на наркотични вещества, както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години.)

Оказа се, че за миналата година МЗ е разпределило по национални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества скромните 326 500 лева - в България, която вече заема първо място по тютюнопушене. За сравнение само за януари 2023 г. приходите от акцизи от тютюн и тютюневи изделия са били 250.5 млн. лева, а от алкохол и алкохолни напитки - 26.5 милиона лева. Тоест, само за този месец един процент би бил 2.77 милиона лева. За цялата 2023 г. сумата е около 30 милиона лева. От Министерството на финансите (МФ) обясниха за ДВ, че формулировката на законовата разпоредба не изисква 1% от постъпленията на акциз да се превеждат по бюджета на здравното министерство, а само определя в какъв размер да се извършват разходи за описаните цели. Тя не следва да се разглежда като правило за директно преразпределяне на приходите за финансиране на тези разходи, отговарят от МФ.

Така се оказва, че държавата хем осигурява някакви средства за превенция, хем те покриват други разходи, тъй като не е задължително, нито пък има санкции, ако не се харчат за програми срещу тютюнопушенето, дрогата и алкохола. Както казаха в отговора си и от МЗ, тези средства “не се посочват в Закона за държавния бюджет и постановленията за изпълнението на държавния бюджет на самостоятелен ред”. Така че парите влизат в общия бюджет и се разходват по преценка на управляващите. А все повече деца от бездруго малкото български тийнейджъри посягат към модерните дроги.

Резултатите

Неправителствени организации от години настояват държавата да се включи с финансиране в терапевтичните общности. Лечението от зависимост на практика трае цял живот, тъй като е свързано и с реинтеграцията на зависимия човек в обществото, включително професионална реализация, връзка и т.н. Така че наученото в терапевтичната общност е полезно за отделния човек - и за обществото, ако се приложи и в живота.

“Това е дълъг процес, който не приключва с детоксикацията, която някои рекламират като излекуване”, обяснява за Дойче Веле Юлия Георгиева, председател на УС на Център за хуманни политики. Целево финансиране от държавата и жесток мониторинг от външни експерти върху ефективността на терапевтичните общности и практиките им предлага Георгиева, която е и управител на Розовата къща - дневен център за хора с опиоидна зависимост.

Проучване на Център за хуманни политики за финансирането на борбата с наркотиците в периода 2014-2019 г. показва, че българската държава подкрепя основно преследването им, като сериозно неглижира превенцията, лечението и психосоциалната рехабилитация, намаляването на вредите от употребата на наркотици. За 6 години в страната са похарчени над половин милиард лева (538 784 091 лева) за борба с наркотиците, като само 44.5 милиона от тях са разходвани за намаляване на търсенето, което включва превенция, лечение и рехабилитация, социална грижа, намаляване на вредите от използването на наркотици. Останалата сума е отишла за репресия и контрол, борба с трафика и разпространението.

А зависимите и техните семейства да се оправят, както могат…

Прочети цялата публикация