Пирови победи и гробно мълчание

Пирови победи и гробно мълчание (ориг. заглавие: Pyrrhic victories and crickets chirping in the graveyard)

Тази седмица Кремъл твърдо впери поглед в Авдеевка и изсипа порой възхвали на превземането на това парче изгорена земя, представяйки го като изключителна победа. Същевременно смъртта на дългогодишния критик и яростен противник на Кремъл, Алексей Навални, несправедливо заточен в руски лагер на смъртта, получи само бегло споменаване и отразяване в стил „конспиративна теория“. Ако подробности за смъртта на Навални в контролираните от Кремъл медийни канали имаше, макар и оскъдни, то втората годишнина от руската инвазия в Украйна беше напълно и умишлено изключена от (дез)информационния поток през тази седмица.

Пирова победа в Авдеевка

На 17 февруари Украйна обяви изтегляне на войските си от град Авдеевка, за да избегне обкръжаване. Впоследствие руските мобики (от съкр. „моб.“ – „мобилизиран“, бел. ред.) поеха контрола върху това, което е останало от града. Там месеците на тежки боеве и безразборен руски артилерийски огън са унищожили гражданската инфраструктура почти изцяло. Дезинформационните агенти на Кремъл изпаднаха в нездрава радост от тази новина.

Откакто се случи разрушаването на Бахмут, добри новини от фронта, които да се принесат в нозете на господаря, липсваха, та затова сега се отприщиха мощни хвалби за Пировата победа в Авдеевка. Пропагандистите осмиват „страхливостта“ на Украйна и бълват материали за „хаотичното отстъпление“, за „паниката, обзела Запада“ заради това, че „Украйна загуби Авдеевка“. Всички те обаче удобно премълчават факта, че „превземането на Авдеевка“ е струвало на Москва повече животи, отколкото цялата съветска война в Афганистан.

Непосилната цена на победата

Може би Москва все пак си е давала бегла сметка за огромните жертви, които ще даде, при това по своя собствена воля. Скоро след повсеместната радост стана необходимо да се формулира някакво обяснение за смисъла на дадените жертви. И така, контролираните от Кремъл медии вкараха в употреба поредните обвинения, че Украйна е терористична държава – това е подъл дезинформационен трик от арсенала, който руското ръководство удобно използва. Нека изясним извратената логика на Кремъл. Огромните загуби, които Русия претърпя в Авдеевка, се обясняват с нуждата да се защити Донбас от набезите на украински терористи. Уж че се преследва благородната цел за спасяване на човешки животи – прави се опит да се внуши, че всичко, което е било нужно за постигането на тази цел, е един деветкилометров пробив навътре и изместване на фронтовата линия.

В крайна сметка тези цели може и да не са толкова благородни, тъй като само няколко дни по-късно същите тези дезинформационни медии вече пишеха за „научените безценни уроци“ и как Авдеевка е само началото на нова руска атака. Изглежда урокът е да продължиш да изтребваш собствения си народ в месомелачката на войната, само и само зда утолиш имперската си жажда. Високата цена на победата обаче слабо интересува господаря на Кремъл, така че рупорите му продължават да ликуват.

Дългата ръка на Кремъл

Темата „Авдеевка“ изглежда ценна за Путин като зеница на окото. Темата „Алексей Навални“ обаче е точно обратното – болезнен трън в очите е… всъщност беше, уви. След като се опита да го отрови, затвори го по скалъпени обвинения в „екстремизъм“, многократно го поставяше в плачевни условия и изолация, отказа му медицинска помощ и накрая го премести в една от най-смъртоносните наказателни колонии в Арктическа Русия, господарят на Кремъл почти лично дръпна спусъка, водещ до смъртта на Алексей Навални.

С появата на новината за преждевременната смърт на Навални в ръцете на похитителите му, международната общност реагира с отвращение, скръб и категорично осъждане. Прокремълската дезинформационна мрежа обаче прояви съвсем различно отношение към смъртта на Навални. Официалните данни за действителните обстоятелства бяха оскъдни и руските медийни канали под правителствен контрол избраха да запълнят ефира с размишления за това колко „неприемливи“ са западните изявления по този въпрос и с омаловажаване на посмъртната почит, отдадена на Навални в цяла Русия.

Конспирациите се харчат повече от фактите

Като следваща стъпка се появиха конспиративните теории: точно като по учебника на Кремъл по дезинформация. Първата вълна от конспирации прокара добрата стара тактика за отвличане на вниманието „Cui Bono“, задавайки на пръв поглед невинен въпрос – кой печели от смъртта на Навални? Идеолозите на Кремъл естествено имат готов отговор – Западът.

После пропагандистите бръкнаха по-надълбоко в торбата с конспирациите и извадиха по-креативни теории. Беше прокарано твърдението, че Западът е убедил Навални да се върне в Русия, за да организира там Майдан, и че смъртта му е заговор и организирана кампания срещу Путин. Завъртя се и недоказаната версия, че Навални може да е починал заради доставена от Германия КОВИД-ваксина. Разбира се, всички тези истории звучат пресилено, но те са целенасочено измислени и предназначени да отвлекат вниманието от простия факт, че животът на Навални е бил в ръцете на Путин. Дали е бил отнет нарочно или поради умишлено бездействие, на този етап няма голямо значение.

24 февруари не съществува

Идеолозите на руското ръководство често намират утеха, изпадайки в състояние на оглушително мълчание. Така, както Кремъл замълча за обстоятелствата около смъртта на Навални, така замълча и за датата, която тази седмица всички си спомниха – 24 февруари, денят, в който преди две години Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна. По руските ТВ-канали на тази тема цареше гробна тишина.

Може би почти пълното мълчание на Кремъл все пак не е толкова странно. То може да бъде инструмент за манипулация и репресия. Скорошното решение на Русия да определи „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ като „нежелана организация“ е друг нерадостен пример как Кремъл се опитва да заглуши гласовете на свободата и да деформира колективната ни памет.

Украйна и нейните поддръжници по целия свят почитат падналите герои, които се изправиха в битка за свобода и достойнство. За Кремъл обаче тази втора годишнина представлява едно твърде неудобно напомняне колко дълбоко завлече Путин Русия в блатото на войната. В края на краищата, след като сте обещали на масите да проведете „тридневна специална военна операция“, не ви е лесно да валидирате тази измамна лъжа като я съпоставите с реалностите на двугодишната война. За нас обаче е ясно като бял ден. Колкото и митове да създава Кремъл, ние няма да се оставим да бъдем измамени от лъжите и дезинформацията на Русия за нейната война срещу Украйна.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България

Прочети цялата публикация