Адв. Станислав Станев: Самозвани евроатлантици навириха гребена на българските путинисти

Спомням си 24 февруари 2022 година, когато Русия нападна Украйна. Тогава в България путинисти НЯМАШЕ. Дори и най-крайните русофили, които вярваха, че Русия е мирна държава; които до онзи ден с апломб споделяха изявлението на Мария Захарова, че само идиот може да повярва, че Русия ще нападне Украйна, бяха в шок. Морално-ценностната им система се срути. Няма да забравя „вопли“ във Фейсбук „моля ви кажете ми какво стана“; „моля някой да ми обясни“; „ЗАЩО“. Хората бяха започнали да се осъзнават, че са вярвали в грешната кауза

или както ми каза един приятел в Македония „чувстваш се все едно си разбрал, че си осиновен“.

Днес, две години по-късно всичко това е в миналото. Путинистите са навирили гребена. За тях Москва отново е извор на величие, благословена енергия и морал. Зеленски за тях е „онзи наркоман“ (все едно са се „друсали“ с него и са свидетели, че употребява). А украинците са си го били заслужили Защо се случи така и кой върна вярата на българските русофили в тяхната „матушка“. Ами върнаха я тези, които се само/наричат „евроатлантици“. Огромна част са толкова социално нелепи, че самата им поява предизвиква погнуса. И колкото и каквато и истина да говорят,

хората подсъзнателно се настройват

срещу нея. Мога да дам много примери, но ще се огранича до придобилата в последно време гражданственост идеята ул. „Граф Игнатиев“ да се казва „Алексей Навални“. Действително, Игнатиев, един от убийците на Левски няма място в списъка на уважение на държавата, ако тя има достойнство. Но ... защо Навални? Кой е Навални; какво е направил за България? Оставям на страна, че макар и противник на Путин, той беше великоруски шовинист (подкрепи анексията на Крим).

Ако беше дошъл на власт, най-вероятно руският народ нямаше да получи свобода и демокрация, а към България вероятно и в унисон с вековната руска традиция щеше да се отнася пренебрежително и собственически. Навални не е популярен в България, огромна част от българското общество не познава и/или не приема битката му. Така заявена (пък според мен и от този човек) идеята, очевидно, че няма как да бъде посрещната одобрително от огромна част от обществото. Не може да бъде национално обединителна и не може да нагнети у обществото ни нужната цивилизована енергия. Всъщност така представена, тази идея

„стабилизира“ Игнатиев за следващите поколения

А най-доволна от резултата вероятно ще бъде империята на другарката Митрофанова. От много години съм се научил да гледам какво правят хората, а не какво говорят. Затова и не съм изненадан, че идеята дойде от средите на политическата сила, която настояваше за дерогацията. Настояваше да продължим да купуваме руски петрол, за да може с българските пари режимът на Путин да продължи да избива хора в Украйна, включително и украинските (не само бесарабски) българи. За съжаление се оказва, че „лявата“ и „дясната“ ръка (русофили и френетични „евроатлантици“) на българската политическа класа принадлежат на един организъм, чиято глава се намира в Москва ... И за да не съм само негативен, ще дам

алтернатива на бетониращата Игнатиев идея

Ако искаме да премахнем срамното за България име и ако искаме да почетем човек, роден в Руската империя, който е направил нещо за Родината, имаме множество възможности. Например: Юрий Захарчук – човекът, който намери спасение в България, застана начело на нашата пожарна и я направи най-добрата в Европа.

Човекът, който отказа да се полакоми от английското злато и остана да работи тук за държавата, която го беше приютила. И човекът, който на 10 септември 1944 г. сложи край на живота си, защото видя своята втора родина, окупирана от чеконенавистната идеология, която беше погубила първата част от живота му. Само че за Захарчук (а колко са като него) никой не се сеща, защото никой от управляващите няма нужда от достойна, обединена, и по европейски цивилизована България.

Прочети цялата публикация