Fakti.bg | 01.03.2024 04:09:43 | 45

Андрей Новаков: Трябва да се погрижим за собствената си отбрана

Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, избран в класацията на най-влиятелните политици в Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Водещата социално-политическа изследователска платформа е EUmatrix изготви "Индекса на влияние 2024: Топ 100 на най-влиятелните евродепутати“. Анализът определи въздействието, което членовете на Европейския парламент са упражнявали върху политиката на Съюза от началото на настоящия парламентарен мандат юли 2019 до февруари 2024-та. Според изследването трима български евродепутати са сред най-влиятелните политици от общо 705 депутати в Европейския парламент. Сред тях е Андрей Новаков от Европейската народна партия (ЕНП), който е 73-ти в елитната класация, в Топ 20 по бюджет и е най-влиятелният млад евродепутат от ЕНП.

Българската делегация в Европарламента не е многобройна – 17 от общо 705 евродепутата, но вие предлагате ключови за бъдещето на Европа идеи, попадате в класацията EUmatrix главно поради вашата активност по темите, свързани с финансиране и бюджет. Вие ли избрахте тези теми или те ви избраха?

Може би е по малко и от двете. Първо искам да кажа, че това считам е оценка за цялата българска делегация, за всички българи, които са тук, тъй като всеки от колегите има огромен принос за това за България да се чува с добро, и има влияние и много добри резултати в комисиите, в които работи. Конкретно в моя случай бюджет и регионална политика бяха ресорите, които Томислав Дончев беше избрал преди два мандата, когато го наследих тук, и считам, че той беше направил добър избор с оглед на това, кое е важно за България, така и аз продължих тези ресори и започнах да се развивам в тях и, разбира се, съм благодарен за това, че имам възможност да работя за България. В случая тази благодарност е насочена най-вече към г-н Борисов, който ми гласува доверие преди време, за да мога да дойда тук.

В началото на месеца изпратихте предложения за насоки за изготвяне на бюджета на Европейския съюз за догодина с искане в него да бъдат заделени целеви средства за укрепване и развитие на собствените способности за сигурност и отбрана. Вчера в реч пред Европейския парламент в Страсбург председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че следващите седмици Европейската комисия ще представи предложение за разгръщане на европейско военно производство. Видимо вашата идея е съвпаднала, дори в известна степен предхожда общия тон в европейските структури. Всъщност вие първи лансирахте идеята за предвиждано в бюджета финансиране на бъдещия военен Шенген. Така ли е?

Да, защото нужда от това има. Аз не си представям, как ще се отбраняваме, ако нашата техника виси по задръствания на границите, както се случва и с нашите камиони. Тук искам да кажа, че "Евробарометър“ направи изследване, което показа, че 8 от 10 европееца искат по-тясно сътрудничество по отношение на отбраната, искат увеличаване на бюджета за отбрана, иска да се чувстват сигурни. И колкото и да неглижираме случващото се на изток от Европейския съюз, хората, които считат, че така се борят за мир, като неглижират това, което се случва, всъщност нека кажем, че руските войници са вече в Европа. Вчера бяха заловени в България двама принадлежащи към руското военно разузнаване шпиони, които са работили на българска територия, и то не в подкрепа на българската държавност, на европейските ни принципи и на европейския ни начин на живот. Ето защо ние отдавна сме обект на такъв апетит, и колкото по-скоро разберем, че не сме в сладкарница и че трябва да се погрижим за собствената си отбрана, толкова по-добре.

Какво представлява идеята за въвеждане на военен еквивалент на Шенгенската зона, която в Брюксел се обсъжда неформално, докато ние тук в София сякаш си нямаме хал хабер за нея?

Въпросът е следният: към момента има много затруднения за това да се придвижва отбранителна техника от едно място на друго, особено в посока Южния фронт на НАТО, на Европейския съюз, точно където сме ние, защото просто няма пътища. Оттук насетне решенията са две: първо, Европейският съюз да задели повече от тези 1,8 милиарда, които в момента има, за да изгражда инфраструктура с двойно предназначение – това са мостове, тунели, пътища, които в мирно време да се използват за свободно движение на хора и на стоки, но не дай Боже, ако се наложи да се усилва отбранителният капацитет на Изток, бързо от Италия през Албания, Македония до България и Румъния да може да се придвижи техника. Второ, за да може тази техника да не се бави по границите, да не се реди както всички останали, както се случва в момента, трябва да се създаде споразумение, схема, която много хора избраха да наричат "военен Шенген“, а то е именно споразумение, в което по облекчени процедури, по бърза писта, зелени коридори да преминава тази техника без да се бави.

Всички страни членки на Европейския съюз ли ще бъдат част от този военен Шенген или пак ще има принцип на приемане и нас ни очаква драма като с другия Шенген?

Не мисля, че тук можем да си позволим да чакаме 10 години, колкото чакаме за другия Шенген. Аз затова мисля, че процедурата би трябвало да е много по-съкратена, а темпото и динамиката, с която се развива конфликтът в Украйна, изискват от нас да сме много по-реактивни и да не задълбаваме в бюрокрация, каквато склонност често проявява Европейският съюз.

По отношение на миналогодишния бюджет на Европейския съюз предложихте идеята: инвестициите в отбраната да бъдат увеличени до 2% от многогодишната финансова рамка. Да припомня, че през 2006 година министрите на отбраната на страните членки на НАТО се съгласиха отделят минимум 2% от техния брутен вътрешен продукт за разходи за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. В тези 2%, които сега вие предлагате, какво ще бъде участието на националните бюджети?

Първо, трябва да кажем, че това, което искаме от държавите членки, е редно да може и Европейският съюз да го прилага. Тогава, когато от националните бюджети изискваме да се отделят пари по 2% за отбрана, така и от европейския бюджет можем да направим така, че разходите за общата ни европейска отбрана да бъдат повишени. Вижда се, че това е нещо, от което имаме нужда. Преди няколко дни ръководих мисия на ЕНП по външните граници на Европейския съюз, в случая бяхме на испанска територия в няколко острова отвъд брега на континентална Испания, които се борят с незаконната имиграция ежедневно. Хиляди хора опитват да навлязат в Европейския съюз напълно незаконно.

Единственият начин да се противопоставим на това е като усилим охраната по нашите граници, най-вече чрез Frontex. Това става с отделяне на пари за плавателни средства, за коли, за високопроходими превозни средства. И не можем да се ограничим до тук. Това със сигурност означава, не наличието на повече персонал, а обучаване на наличния персонал, за да сме сигурни, че има кой да ни пази границите. Няма друго място по света, в което можеш да отидеш и пресечеш незаконно държавната граница и някой от другата страна да е длъжен да ти предостави подслон. Не може повече Европа да бъде бежанския лагер на света.

Миналата седмица Комисията по бюджет и контрол на Европейския парламент гласува и прие изготвения от вас отчет на Европейския парламент за 2022-ра година. Какво показа вашата проверка на направените разходи?

Имаше някои доста спорни казуси, като например това, че за 2022-ра все още са правени много от извънредните разходи, свързани с COVID. Разбира се, повишените цени на горивата заради конфликта в Украйна и инфлацията са довели до завишаване разходите на Европейския парламент, но няма нищо фрапантно. Тук трябва да кажа, че г-жа Роберта Мецола е управлявала тази криза изключително далновидно. Оказва се, че по отношение на бюджета тя е спазвала всички установени правила и е помогнала за това от една страна да минем по-лесно през кризата, да намерим начин Парламентът да функционира, а от друга да не разхищаваме европейски средства. Нямаше как да подминем случая с Катаргейт, който нанесе особена щета върху Европейския парламент, защото знаете, как бивш заместник-председател на Парламента беше обвинен в корупция, докато е заемал позицията. Така че и това намери място в доклада.

Какво място намери? Всъщност доколкото си спомням информацията, корупцията на обвинените евродепутати май е била встрани от Европейския парламент? Или греша?

Не бих казал, защото имиджовата щетата тук беше върху Европейския парламент, а разходите, които Парламентът е трябвало да прави за адвокати, са за сметка на нашия бюджет. Така че това нещо има и бюджетно измерение за Парламента. Разбира се, разследването се прави от белгийските власти, те са тези, които са го подели, но има огромно отношение върху институцията.

И не мога да отмина вашия принос към голямата битка, толкова ценна за нас, за спасяването на българското розово масло. Тогава заедно с останалите наши евродепутати сътворихте българското чудо: 17 българи от една от най-малките делегации в Европейския парламент успяхте да спечелите за каузата 320 ваши колеги, достатъчни при гласуването, за да не се обявят за животозастрашаващи етеричните масла. А вие бяхте моторът на тази мисия. Това ли бе най-емоционалната кауза, която сте защитавали?

Категорично да, особено слушайки ви как е изглеждало отстрани – всички ние 17 да акумулираме повече от 320 гласа, за да прекараме тази поправка, за да спасим българското розово масло, което не е просто източник на препитание за хиляди семейства в България, но и национален символ. Това ме кара да се чувствам горд с българската делегация тук, в Европейския парламент, която успя да постигне толкова много.

В края на миналата година представихте подкрепена от нас с 44 хиляди подписа петиция за въвеждане на общоевропейски стандарт от една минута за обработване на тежкотоварните камиони по вътрешноевропейските граници. Очаквате ли развитие по нея в рамките на мандата на настоящия Парламент?

Да. Това е нещо, което още не е обявено никъде, но през април Европейският парламент ще се произнесе по нашата идея за това 60 секунди да бъде максималното време за проверка на тежкотоварни камиони по граници, с което се надявам да си намалим опашките или най-малкото да облекчим малко работния процес на тези хиляди момчета и момичета, които заради нас са по пътищата на Европа и често пъти с дни чакат по европейските граници, за да могат да доставят стоката, за която са били наети. Вярвам, че е напълно изпълнимо и това ще бъде изключителен завършек на мандата, ако през април Европейският парламент одобри тази идея и в резолюция обяви решението си, че по вътрешните граници на Европейския съюз, без значение дали си в Шенген или не, този стандарт трябва да бъде спазван, за да се осигури достатъчно персонал, достатъчно техника, която да позволява за 60 секунди всеки камион да бъде проверяван.

Какво друго ви очаква до края на работата в Европейския парламент и ще има ли и нови моменти в изборната кампания?

Със сигурност кампанията ще бъде много различна. Вижда се вече, че Европа завива надясно, че очакванията са крайнодесните в Европейски парламент да увеличат своя брой. Аз искрено вярвам, че ЕНП ще има повече от депутатите, които има в момента, предполагам около 200, което за мен е положително, защото имаме нужда малко да балансираме тази ултралиберална, изключително левичарска зелена утопия, която заля целия Европейски съюз. Хората нормално реагират, погледнете, какво се случва с хиляди трактори, блокирали Брюксел в момента заради това, че Зелената сделка има непосилни изисквания към средното домакинство в Европейския съюз. И аз вярвам, че това, което се случва в момента, е по-скоро нещо положително и би помогнало на Съюза да бъде обърнат към хората, а не институциите да бъдат самодостатъчни и да гласуват правила, които единствено създават допълнително бюрокрация и остават неразбрани за хората.

Прочети цялата публикация