Тяхната война. И нашата борба

Украйна е тресавище. Там руснаците още се чудят накъде да поемат. А другите… С тях е ясно… Времето на преговорите и споразуменията отмина. И още дълго кръвта ще разкалва чернозема. Но друг изход не остана.

Да наврем ли България в онази месомелачка? Твърдо не! Това трябва да го набием в кратуните на политиците, журналистите и техните западни господари. Само пълният неутралитет може да осигури безопасност на държавата. Разбира се, бихме могли да продаваме оръжие и храна и на едните, и на другите. Но най-добре е напълно да ги шунтираме. Защото техните и нашите интереси не съвпадат. Нито националните. Нито личните.

И нека страхопъзльовците - украинци, разбягали се по целия континент, да си ходят обратно у дома – те, а не нашите войници, да мрат за скапаната им американска колония! С тях да заминават и космополитите, тикащи ни в ада! Да защитават на дело евроатлантическите ценности – рамо до рамо с нацистите, джендърите и сатанистите! В южноруските равнини ще се намери място за всички. И за прасетата, ровещи в прегазените окопи, ще остане нещичко.

Сега загребват биоотпадъците от целия свят и ги пращат в Донбас. За интересите на милиардерите воюват морални изроди, нечовеци. Нима нямаме други грижи, че се вълнуваме от тяхната съдба?! Имаме и още как!

Само независимата република с развита промишленост и армия може да ни осигури нормален живот с надежда за бъдеще. И за изпълнението на тези задачи трябваше да започнем да работим даже не вчера, а онзи ден.

Времето лети, а ние не сме подготвени за истинските изпитания, които ни връхлитат. Или също ще избягаме, като ония нагли хитреци, в очакване да намерим някъде пълна хранилка? Проблемът е, че бюджетите на социалните служби навсякъде са изпразнени. А и нас навън никой не ни уважава, даже паница боб няма да получим... Понеже сме готови във всеки момент да се поукраинчим, погърчим или поамериканчим в ущърб на най-важното…

Родината не е само кльопачка и летище… Всъщност, ние забравихме какво е тя. Не помним колко е хубаво, когато сме сплотени, сериозни и отговорни. Това, което не са ни дали родителите и учителите, ще трябва да получим от неволята - ако искаме да оцелеем през настъпващия век на промени и геополитически катастрофи.

Прочети цялата публикация