Консолидацията на Казахстанската нация и речта на президента Токаев

Речта на президента на Казахстан К.Токаев на третата среща на Националния курултай „Адал адам“ („Честен човек“) - „Адал еңбек („Честен труд“) - „Адал табыс“ („Честни приходи“) е забележителна в много отношения. Струва ми се, че то обобщава направеното и отбелязва нов етап в консолидацията на казахстанската нация, с нейните нови предизвикателства и възможности.

Началото на новия и краят на предишния етап са своеобразна спирка, на която един народ и неговите лидери спират, за да видят какво е направено и какво трябва да се направи. Речта е почти изцяло посветена на духовните и културни проблеми на казахстанците, и това не е напразно. Г-н Токаев използва думата идеология, тъй като в Европа думата звучи двусмислено, ще използвам думата култура. Президентът с пълно право отбелязва, че решаването само на икономически проблеми не е достатъчно. Да, консолидацията на националния пазар и икономическия живот са от огромно значение за консолидацията на нацията. Но нацията никога не се консолидира без единство, без обща история, общи ценности, общи цели и общи герои. Те са анализирани в речта на президента.

В този текст ще се съсредоточа само върху онези въпроси, в които съм компетентна. Речта на г-н Токаев, разбира се, е много по-богата и обширна.

Първото нещо, което ми направи впечатление, е, че за първи път в историята на Казахстан ставаме свидетели на такова безусловно признание за ролята на интелигенцията; признание, което няма нищо общо с популистките идеи и визии. Признание, което директно показва ролята на интелигенцията - двигателят на единството. Но и нейната отговорност и дълг, особено в разбирането на руската история.

Интерпретацията на историята е гореща тема за всяка страна и за всеки народ. Както се подчертава, „не може да се противопоставят различни исторически личности, минали и съвременни периоди от историята. Всъщност всичко това е нашата история, пътят, извървян от нашия народ. Както и да е, трябва да гледаме честно и безпристрастно на нашата история и да я приемаме такава, каквато е“. Разбирам този призив за обективност, но мисля, че това едва ли ще се сбъдне. Историята винаги е предизвиквала много страсти и нищо не може да се направи с това. Но да се научим да приемаме победи и поражения, еднаквост и различия, право на собствено мнение и уважение към гледната точка на другите – това е напълно възможно и постижимо.

Библиотеките, книгите, ролята и мястото на археологията, новите информационни технологии, техните вредни и полезни качества – всичко това е дълбоко анализирано в речта.

Много важен момент са разсъжденията на президента за националната идентичност и нейния светски характер, както и за противопоставянето на радикалните идеологии. Най-надеждното оръжие в това отношение, разбира се, е националната традиция: „Трябва да се опираме на хилядолетните религиозни знания и духовни насоки на нашите предци. За да запазим и укрепим духовния суверенитет на страната, трябва да се съсредоточим върху традиционния за повечето тюркски народи, включително казахите, ханафитски сунизъм. Интелектуалното възприемане на света и свободомислието, характерни за ханафизма, създадоха предпоставките за ислямския Ренесанс, разцвета на изкуството и науката в нашия регион, появата на такива велики мислители като ал-Фараби“. Съвместното съществуване на светската идентичност е напълно съвместимо с религиозната вяра, те образуват онази здрава стена, която ще защити казахите от чужди за тях културни ценности. Този съвременен прогресивен възглед трябва да бъде утвърден в съзнанието на казахстанците, за да могат, разчитайки на вярата си, да изградят своя светски дом, където живеят хора от различни етноси и вероизповедания.

От моя опит в Казахстан знам, че темата за правата на жените е много чувствителна тема. Това, че президентът засегна тази тема, демонстрира показва проява на смелост и непоколебима лоялност към принципите на развитието и модернизацията: „В нашата страна има такива хора, които, криейки се зад уж националните традиции, правят опити да наложат практиката за отвличане на булки и многоженството. Такова крещящо мракобесие не се поддава на никакво оправдание и противоречи на идеалите на прогресивното общество, в което достойнството, правата и свободите на всеки човек са абсолютна ценност. Считам, че подобни факти изискват не само морално осъждане, но и правна оценка“. Малко са хората в Казахстан, които биха се изразили по-категорично и решително. Мисля, че президентът отлично разбира и иска да предаде тази идея на казахстанците, а именно, че ако една нация иска да се развива, тя се нуждае от потенциала на всички свои граждани – и от мъжки, и от женски пол. И за това е необходимо безусловно да се спазват – и в еднаква степен – правата на всички, включително на жените.

Но модернизацията и развитието водят до някои негативни явления като зависимостта от наркотиците. Тези явления трябва да бъдат в центъра на вниманието на правоохранителните органи – но те, както отбелязва президентът, бездействат. Очертават се и други нежелани явления – ръст на случаите на домашно насилие, лудомания, тормоз, вандализъм, прахосничество и агресия. Всички знаят за това. Но посочването на тези проблеми публично е най-вероятно проява на несъмнената гражданска смелост на политическия лидер, който не се страхува, а с разбиране и уважение приема критиките на своя народ.

Просто да вървиш напред няма никакъв смисъл, ако не знаеш къде точно да отидеш. Следователно определянето на националните ценности е изключително важно за консолидацията на нацията. Те са еталони, към които обществото трябва да се стреми. Президентът Токаев ясно ги посочва -независимост и патриотизъм, единство и солидарност, справедливост и отговорност, креативност и иновации, закон и ред: „Пред закона всички са равни“ - този принцип е непоклатим за нас. Всеки гражданин трябва добре да разбере, че държавата никога няма да допусне вседозволеност и хаос. Законът трябва да се спазва стриктно от всички и навсякъде, включително в социалните мрежи. Всякакви антизаконни, деструктивни действия и умишлени провокации ще бъдат строго пресичани“.

Някога Едмонд Берг, основателят на консервативната политическа идеология, отбеляза, че Европа ще бъде единна само когато всеки европеец се чувства еднакво добре във всички краища на континента. Почти по същия начин звучат и думите на президента Токаев по повод огромната като континент държава: „Казахстан е нашето свещено и общо Отечество, всяко кътче на страната ни е наша родна земя. Младите хора трябва да се чувстват еднакво добре във всички региони, допринасяйки за развитието на нашата единна и неделима страна“. Но младите хора не трябва просто да седят и да чакат от държавата, те трябва сами да поемат инициативата. Напълно приемам обоснованата критика на президента към младите хора, че те не се възползват напълно от възможностите, които им се предоставят. Защото неведнъж сме били свидетели на отказа на младите хора да работят усилено, за да получат стипендии, да положат допълнителни усилия, за да отидат в чужбина, да учат по-упорито и да намерят добра работа.

Заедно с възгледите си за по-нататъшното консолидиране на нацията, президентът лансира и своите възгледи за бъдещия свят и мястото на Казахстан в него: „Ние се приближаваме стъпка по стъпка към постиндустриалния модел на обществото, чиято основна движеща сила са идеите и иновациите. Трябва да изградим икономика на знанието, базирана на съвременни технологии. Казахстан трябва да стане територия на тотална дигитализация и ускорено развитие на изкуствения интелект. Това е нашата стратегическа задача“.

Вярвам, че Казахстан ще изпълни тази задача. Трудолюбивите, гостоприемни, талантливи жители на тази красива страна ще отговорят достойно на предизвикателствата на времето и без излишна идеология и патернализъм, на основата на прагматизма и здравия народен разум, ще проправят пътя на своето бъдеще развитие.

Не мога да намеря по-добри думи от тези на президента Токаев, за да завърша текста си: „Да запазим и умножим постиженията на нашата свещена независимост - а това е най-важната задача - е възможно само чрез хармоничното съчетание на усилията на справедлива държава и отговорни, патриотични граждани, както и постоянната адаптация на нашия културен код към изискванията на времето“. За първи път виждам у казахстанския държавник такова смело и прогресивно разбиране за съотношението между традиция и иновация, между минало, настояще и бъдеще.

Прочети цялата публикация