Проф. Михаил Константинов: Националните катастрофи на България

Що е това „национални катастрофи“? Според българската „Уикипедия“, национални катастрофи е сборно понятие за изключително неблагоприятните последици от мирните договори след три от войните, които България води през първата половина на 20 век.

Поне 99 от 100 българи, които се интересуват от история, са убедени, че България е преживяла няколко такива катастрофи. Или поне две. Или пък три. За такива се смятат договорите след Междусъюзническата война (Букурещ, 1913г.) и след Първата световна война (Ньой, 1919). За трета национална катастрофа някои приемат договора след Втората световна война (Париж, 1947). Но дали трагичните за България и за света събития през периодите 1912-1919 г. и 1941-1945 г. наистина са довели до национални катастрофи за страната ни? Въпросът най-малкото е дискусионен. Според мен, след основаването си през 1885 г. България не е преживявала национални катастрофи! Същевременно през този период други държави и империи преживяха национални катастрофи, а някои просто изчезнаха от картата на света. Ще докажа това, може би шокиращо твърдение, математически.

По-долу ще приема, че най-важната характеристика на една национална катастрофа е загубата на важни и/или големи територии. А характеристика на абсолютната национална катастрофа е… изчезването на държавата. Загубата на хора и ресурси също е елемент на националната катастрофа, но тя е с по-малко значение от загубата на територия. Изобщо, една държава не е само територия, но държава без територия няма. Нещо като здравето: то не е всичко, но без него всичко е нищо. Този фундаментален геополитически принцип винаги е управлявал света. Управлява го и сега, чрез войната в Европа. Ще го управлява и след Голямата (Третата световна?) война, която неумолимо наднича през конфликтните разломи в геополитическата структура на света.

Най-новата българска държава се ражда през 1885 г. след Съединението на Княжество България (с територия 64 хил. кв. км. и население 2 милиона) и Източна Румелия (с територия 33 хил. кв. км. и население 0,8 милиона) и последвалата го победоносна Българо-сръбска война. Тази година предстои да честваме 139-годишнината на нова България. През 1908 г. официално е обявена независимостта на новата държава, която вече се нарича Царство България. Територията на България към 1885 г. е 97 хил. кв. км., а населението тогава е 2,8 милиона. Нека запомним тези числа.

Днес България се простира на 111 хил. кв. км. и има население 6,5 милиона. Какво означава това? Това означава, че за 139 години територията на страната се е увеличила с 15%, а населението е нараснало с над 130%. Така за целия период на съществуването си новата българска държава не е загубила, а е спечелила територия! Същевременно населението се е увеличило почти два пъти и половина. Тук има и още нещо. Българските граждани по света днес са общо 8,2 милиона. Тук под български гражданин разбирам точно това – гражданин на Република България, т.е. човек с ЕГН и с постоянен адрес в България.

Национални катастрофи ли са това? Според някои, това са национални катастрофи. Според мен не са. Абсолютни национални катастрофи след Първата световна война претърпяха четири империи, които просто изчезнаха от картата на света. След Втората световна война изчезна Британската империя, а след 1991 г. изчезна и Съветската империя. През периода, когато българската територия нарасна със „скромните“ 15%, други държави изчезнаха, или загубиха повече от половината си територия. Ето това са истински национални катастрофи. Това нашето през последните 139 години не е национална катастрофа. Не изглежда да е и някакъв грандиозен успех. Или може би е?

Ако приемем, че България е основана през 681 г., то оттогава досега, за тези 1343 години, наистина сме преживели две национални катастрофи. През 1018 г. загива Първото българско царство, а през 1396 г. загива и Второто. Ето това са били национални катастрофи! Но и тези катастрофи сме ги преодолели. Днес в Европа има 50 държави. Само две от тях са запазили името си през последните 14 века. Другата е Франция.

Прочети цялата публикация