Проф. Антоанета Христова: Ако не се появи нов партньор за ГЕРБ, пак отиваме на избори

Проф Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Разплита ли се чорапът? Живко Коцев вече не е главен секретар. От последните новини научихме, че по европейска заповед от Белгия "Жандармерия“ претърсва офиси на счетоводните фирми на Настимир Ананиев за организирана престъпна група за контрабанда и пране на пари. От вече изтекъл в медиите протокол на разпит пред прокуратурата на бившия министър на електронното управление Александра Йоловски научаваме, че Кирил Петков, Асен Василев, Божидар Божанов и Васил Величков са му подавали фирмите, които да печелят поръчки. Какво се случва? Всичко това политическа "бухалка“ ли е, както твърдят от ПП-ДБ?

То, изречението, не завършва с това: "Това политическа бухалка ли е?“. Думата "бухалка“ е много неточна. Както винаги, те задават въпроса, за да получат съответно искания отговор. Това не е "бухалка“. Това е обратният, възмездният удар срещу ПП-ДБ.

Възмезден срещу какво?

Срещу всичко това, което натвориха за българската държава. Когато говорим за възмезден удар, обаче, този възмезден удар е заслужен – между другото, голяма част от обществото счита, че това си е напълно заслужен удар. Може би само техните най-твърди фенове се противят и в момента са в много тежко състояние, тъй като трудно приемат случващото се с техните хора, но по-голямата част от обществото, които се отказаха от тях или пък никога не са ги харесвали, се радват на този възмезден удар. Но този възмезден удар е и "бухалка“, защото се използва и е активиран в периода на предизборна кампания.

Откъде идва силата на възмездието? Откъде идва натискът на справедливостта?

Мисля си, че натискът на справедливостта идва от другата част на сглобката.

ГЕРБ?

Не изключвам и ДПС. Това са факторите, които имат влияние в службите и в прокуратурата. А факторите – това са ГЕРБ и ДПС. Затова мисля, че това е една много тежка война, която се случва вече пред очите ни.

Пред очите ни?

Да, всеки ден. Аз имах възможността вече вчера в едно интервю това да го кажа, че не е нужно да смятаме, че нещата са се сринали – те са тотално сринати. И те няма да се предупреждават един друг – те директно…

Атакуват?

Атакуват се един друг. И който оцелее на финала, той ще остане. Защото моето мнение е, че в момента независимо, че ударите идват да кажем от другата част от сглобката, то в никакъв случай тя не печели на 100% от тези удари, въпреки че хората се радват на възмездието. Но тя не печели. Защо не печели напълно? Защото тя печели само пред своите твърди избиратели в момента.

Имате предвид ГЕРБ? Или ДПС?

Да, ГЕРБ, да кажем по-конкретно ГЕРБ в момента, защото те играха с тях, те играха с ПП-ДБ. Те допуснаха в българската държава да се приемат закони и да се реализират политики, които са в противовес на интересите на тази държава и на обществения интерес. Когато си го играл – може да си го играл, защото хитро си искал да достигнеш до този етап, когато ще имаш аргументи и ще срещнеш противника слаб. Това е най-близко до акъла като аргумент, иначе защо се събираш с противника и в първия момент, в който можеш, вече се отделяш от него и го удряш – поради други причини, но тях може да ги отбележим после.

Но въпреки всичко си играл с него и си допуснал приемането на такива закони. Освен това има още един фактор. Хайде да го отбележа, защото възприятията са комплексни, те не са само едно, нали? Когато човек дава оценка, той гледа джоба си, гледа оценката – дали си бил емоционално обвързан с определена политическа партия, дали си бил част от проблемите в миналото, без значение, че в момента си тръгнал да се биеш. ГЕРБ държеше хората устойчиво бедни, докато досега ПП-ДБ и Асен Василев като че ли отвързаха кесията на държавата, само че излезе, че я отвързват, за да компенсират. Но не могат да компенсират инфлацията, задлъжняват ни още повече и очевидно искат да се набъркат в определени парични ресурси, които са били преди на други, а сега искат те да ги обхванат.

Говорите за контрабандните канали?

За контрабандните канали, да. И това обаче единствено като ефект и като впечатление е, че все пак значи е имало някакви пари преди. В миналото, в далечното минало, когато е управлявал ГЕРБ, и в близкото минало, когато е управлявало ПП-ДБ, пари е имало, а ние сме били устойчиво бедни.

Защо?

Ами и аз питам защо. Това е огромен минус за ГЕРБ. Затова в момента е много трудно да кажа дали ГЕРБ печели от цялата тази ситуация. В момента усещането е за навързани черва, и то от много отдавна.

Кое взриви системата?

Това взриви системата. Системата я взриви на първо място това, че в интересите на ГЕРБ в момента е да има избори и да натиснат ПП-ДБ. В интересите на ГЕРБ беше регулаторите да се контролират от тях и да не се променя тяхното управление. В интересите на ГЕРБ беше да се отърват от либерализма, за да могат да се подготвят за идващата вълна на консервативен патриотизъм. Интересите на ГЕРБ не бяха да управляват с вътрешна опозиция, поради което се тръгва към предсрочни избори. В тези предсрочни избори ГЕРБ има свръхзадача и тази свръхзадача е да постигне максимално намаление на процента на ПП-ДБ.

Т.е. не собствено увеличение, а намаление на другите?

Ако може собствено увеличение – добре, но намалението на другите е задължително. За момента те са първи, те не могат да се притесняват.

Известна ли е било на Борисов цялата тази битка за контрабалните канали, в която май са влезли от ПП-ДБ?

Аз нямам познание в това, но не мога да допусна да не му е известно. Но нямам информация. Не питате човека, който има информация. Но според мен Борисов като министър-председател толкова дълги години управлява в България и не може да не е имал информация. Затова казвам – в далечното минало, което… И всичко минава през джоба на отделния човек. Ние бяхме устойчиви по времето на ГЕРБ, нали? Нямаше големи драматизми. Контролираха се границите много по-добре от сега, инфлацията се следеше – тя беше също много сериозно контролирана.

Дефицитът – също добре.

Дефицитът. Ние се движехме съвсем реалистично по посока на Шенген и на еврозоната, абсолютно реалистично. Сега нещата са нереалистични, всичко е балон, че ще го направим, но има много голяма вероятност – и тя е повече от 50%, да не се случат нещата.

Както държавата тогава имаше финансова стабилност, така хората нямаха. А сега какво е?

Сега хората не знаят, какво се случва, защото на тях им се представят цифри. Теменужка Петкова, и президентът я подкрепи, каза, че ние живеем в нереални цифри. На нас ни се представя нереална инфлация. Спомняте си, на срещата с президента Теменужка Петкова каза пред служебния министър-председател: "Необходим е одит“.

Да.

Служебното правителство е одитор. То е задължено да направи този одит, за да може наистина държавата да знае, какво е реалното ѝ състояние. Но правейки одита, те влизат в предизборната кампания, служебното правителство, и то с ясна страна.

Вече видяхме първите стъпки на този одит от новия финансов министър Людмила Петкова с изчезналите 3 милиарда на нейния предшественик, изпарили се само за една седмица.

А откога Николай Василев иска да разбере какво се е случило с едни други 9 милиарда?

Много нашироко се играе с милиардите, така ли е?

Много на едро се играе. Да. Аз затова казвам: необходимо е да има истински одит, истинските цифри да излязат, не НСИ както се оплаква на "Възраждане“, че го притискат да дават цифри, които не са реални. Нека това да се провери и да стане ясно: ние къде сме. Защото не може някой да ни казва, че ние сме много добре, и да живеем в илюзия. Когато в едно семейство му казват, че има пари, а парите са свършили и бащата тегли заем след заем, за да задоволява нуждите на фамилията, какво прави тогава едно семейство? Знаете в Америка бащите в такива семейства скачат от някъде, изпадат в депресия, фамилията се разпада. Ако ние сме в такава ситуация, трябва да се стегнем, трябва да разберем, какво се случва. Но българският народ не заслужава да бъде устойчиво беден.

Каква картина на политическото и държавно битие рисуват скандалите около ротацията, арестите в "Митниците“, нерегламентираните контакти на главния секретар и акциите с европейската заповед в офисите на депутата от "Промяната“, плюс замесването на този етап на доста знакови имена в скандалите?

Всичко това дава обяснение, защо бях твърдо срещу ПП-ДБ да бъдат допускани до властта от 2020 г. и си натрупах толкова много негативи заради това – защото това са неолиберали. Разберете, неолиберализмът има своя психологически проблем и той е силна егоцентрична политика. Това са хора, които приемат с три изречения, че всичко, всичко е допустимо, че няма социална и законова норма, която да спира реализацията на целите им, силно агресивни са за тяхното постигане и агресивни към тези, които им пречат. Това са личностови характеристики, те не могат да избягат от това. Те затова са неолиберали, защото имат тези личностови характеристики. Между другото, предишната ми книга беше именно за връзката между личност и идеологии. В нея се доказва експериментално, че определени типове личности си избират определени типове идеологии. То не е така случайно, защото идеологията е ценност. Аз трябва да съм с определен характер, с определена представа за света…

За да я приемеш?

За да припозная определена ценност. Това са такъв тип хора и затова тези хора, живеейки тук сега "на макс“, без да им пука за другите и за нищо, тези хора правят всичко, за да го постигнат, но те рушат законите и правилата и социалните норми. Това води до най-страшното нещо: деморализира обществото, кара го да не знае в каква посока да тръгне. Прави по-голямата част от хората убедени, че всичко е възможно и че…

И че това е модел на поведение.

И че това е моделът на поведение. Това е страшно вредно за развитието на държавата и за нейната национална сигурност.

Все сме били свидетели на това, как един скандал захлупва друг, но такава приемственост като сега не сме виждали в новата ни история.

Не, не, не, не сме виждали.

Защо се получи така?

Знаете ли, че аз съм принципно като ценности по-десен човек, въпреки че – знаете, те са смесени нещата, но да кажем, че преобладават десните ценности. И съм от този тип хора, които смятаха, че наистина демокрацията след 1989 г. дава шанс. Антикомунизмът беше част от мен. Сега аз да стигна и много познати, които мислят като мен, до това да казват, че в момента управлението е по-зле от преди 1989 г.: чувстваме се много по-ограничени, много по-цензурирани, много по-натиснати в това да казваме каквото мислим. Това означава, че ние къде сме отишли?

Как ще се развие тази спирала, в каква посока – нагоре, надолу?

Искам да ви кажа нещо, в което съм дълбоко убедена, и го предупреждавам, това е моето предупреждение. Държавата се нуждае от нови политици, но не нови млади политици. Извинявам се на всички приятели, познати, които са на по-младенческа възраст. Държавата се нуждае от хора с много опит; хора, които знаят работата как става и къде са пропуските; хора с добри кариери; хора, които обаче не са били политици и не са били омърсени от начина да влезеш в системата и да трябва да се съобразяваш; хора, които имат творческо мислене и мислят нещата на макрониво; хора, които могат да отделят останалата част от кариерното си развитие за това да направят добро на другите и на системата.

Ще ги допуснат ли макар и някой от тези хора?

О, ще има битка срещу тях, няма шанс. Ако не ги допуснат и ако обществото не избере такъв тип хора, нови политици – възрастни, но нови политици, зрели хора, но нови политици, които имат този профил, или ако хора с такъв профил не се решат да влязат в битка, ние ще продължим по същия начин.

Хората от служебното правителство такъв профил ли имат? Или е търсено да имат такъв профил? Или е трябвало да се покаже, че имат такъв профил?

Между другото, много хубав въпрос ми задавате. Аз не бих могла да се изкажа в случая, защото не познавам, нямам още впечатления от хората в служебното правителство. Аз имам впечатления само от министър-председателя и мога да кажа, че той е подобен, много близо до тази характеристика. Този човек е доста самостоятелно мислещ. Аз смятам, че той е много ориентиран към точното, конкретното, не е от много говорещите – мисля, че и това не му се отдава. Вижте, че той си прочете изказването при предаването и приемането на властта, не го изказа, а си го прочете. Мисля, че е много обран. Мисля, че това, че неговото хоби е природата, показва, че има един друг вид усещане към ценните неща в живота. И си мисля, че той има добри характеристики. Не мога да кажа в никакъв случай, че това се отнася за всичките му министри, защото все пак някои, хайде, няма да ги споменавам, но имам някакво впечатление – има грешки в избора, има. Но тези грешки са поправими, той е служебен министър. А и грешката му не са в най-важните министерства да кажем, които са от значение за изборите. Така че аз в момента залагам, с добро чувство ми е надеждата за управление на процеса от страна на г-н Главчев.

Как ще завърши битката между двамата коалиционни или некоалиционни партньора, между ГЕРБ и ПП-ДБ? Защото там е очевидно, че се води някакво сражение, което дори да не излиза на повърхността, се усеща в заден план.

Не е решено още как. Според мен е процес.

А кой ще реши?

Ще зависи на първо място от това, дали ще се появи нов партньор на ГЕРБ в управлението, тъй като ГЕРБ не прави много партньори целенасочено. Той гледа, кой ще изплува и с кой да влезе в договаряне. Мисля, че е много важно дали ще се появи друга алтернатива, която ще иска да играе с ГЕРБ по-нататък, и ще бъде от изключително значение колко процента ще вземе ПП-ДБ. Ако няма друг партньор, ПП-ДБ ще бъде последният вариант. Даже аз допускам, че няма да го приемат като партньор за правене на правителство.

ГЕРБ няма да приеме ПП-ДБ?

Да, да, ПП-ДБ. Затова си мисля, че е по-вероятно, ако не се появи алтернатива, която да иска да играе с ГЕРБ, да се отиде на следващи избори.

Т.е. правителството на г-н Главчев да изкара до Нова година, както мнозина вече допускат?

Точно така. Това ми изглежда с висока степен на вероятност, но все пак имаме условия.

Ще видим ли политик в затвора? Защото на фона на всичко това, което виждаме, чуваме, всекидневно ни залива кална информация, дава ли тя основание за такива мисли?

В днешната конфигурация, каквато е, мисля си, че има риск определени хора от ПП-ДБ да бъдат арестувани, но дали ефективно ще идат в затвора, не мога да хипотезирам. Реално погледнато системата до момента работи така, че политиците не влизат в затвора. Нали ви казвам, за да се промени системата, трябва да има генерална промяна на философията на управление. А за да се смени тази философия на управление, трябва да дойдат такъв тип хора, хора с кауза.

Избирателите ще ги припознаят ли?

Много трудно, почти е невъзможно.

Е, тогава те как ще изплуват?

На първо четене единствената надежда е избирателите да се ядосат и да гласуват наказателно на сглобката. Това е едната опция. Тогава обаче могат да попаднат вътре хора, които не отговарят на тези характеристики, които аз описвам. Аз неслучайно описвам тези характеристики, защото ако попаднеш на други е много малко вероятно да промениш системата. Говоря за хора с кауза, това е моето послание. А пък дали хората ги припознават – в момента трудно припознават каквото и да е, защото си мисля, че те мразят всичко що е политическо. Те са отвратени. Голямата битка не е между ПП-ДБ – ГЕРБ-СДС. Защото те в момента, всички телевизии какво ни дават: двама анализатори от ПП-ДБ и двама анализатори на ГЕРБ, т.е. те са пропагандатори. Примерно те си сядат един срещу друг и ние си мислим, че гледаме анализ. Това не е анализ. Това е пропаганда, която се сблъсква една срещу друга. Истината е, че тази пропаганда изцяло измества същината на фокуса. Фокусът не е между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Фокусът трябва да бъде: каква е битката и до каква степен ще се осмисли и ще се случи битка между сглобката и отвратените.

Прочети цялата публикация