Евгений Кънев: Как да разпознаете пропагандатора

В публичното пространство често се бъркат понятията “анализатор” и “пропагандист”. Всъщност, второто не се използва, за да се вкара тази категория хора по ТВ в първата като анализатор - както биват официално представяни.

Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.

Все пак тези от нас, които са изкарали детството си като пионери и комсомолци при комунизма няма как да не усетят разликата. Като участник в Националния политически конкурс в гимназиалните ми години бяхме инструктирани да си учим експозетата наизуст, за да се избавим от мисловния процес по време на самите презентации. И да отговаряме бързо, ясно и високо.

Всъщност, това са основните похвати на пропагандата. В единственото ми участие в избори - за Европарламент, имахме спуснати тези, които един политолог беше сготвил и трябваше да ги повтаряме с прикрепени аргументи. Още докато се хващах, че рецитирам тезите, в които се съмнявах, разбрах, че в този тип политика не искам да участвам. Не защото бяха погрешни, а защото даваха една гледна точка, която трябваше да бъде защитавана. А ние икономистите казваме: “от една страна,… от друга …”. Е, бях лишен от другата:). Т.е от анализаторството, което би трябвало комплексно да разглежда едно събитие или явление.

Как да разпознаете пропагандатора:

1. Бори се не за идеи, а за медийно надмощие

Като кандидат- политик - във времето, когато демократите бяха решили да се професионализират без да разбират, че са безвъзвратно закъснели - ни бяха тренирали, че човек си съставя мнение за някой по тв най-вече как говори (85%) и след това какво говори (15%).

За целта, пропагандаторът заучава заготовки (опорки), които трябва да изрецитира бързо, ясно и високо (спомняте си). В случай, че получи силна контратеза от опонента си, той е длъжен да го прекъсва и накъсва, защото важна е не истината, а впечатлението за нея, което се постига с медийно надмощие. А може и да се страхува, че “трудът” му няма да бъде оценен и договорът прекратен.

Анализаторът като говори мисли, прави паузи, търси подходящи думи. Отделно, възпитаните хора не изпитват нужда да се надвикват, за да бъдат чути.

2. Атакува не идеи, а хора

Когато няма идеология, освен тази на кражбата, каквато е на нашето статукво - няма как да има дебат за идеи. Пропагандата започва да се цели в личностите, които проповядват идеи, които да прекратят кражбата. Целта е делата на тези личности да се представят в контраст на идеите, които защитават и така бъдат компрометирани.

Примерно, политик е против корупцията - ще се намерят “снимки, записи, фактури”, които да му бъдат пришити с подтекст “гледай тези наглеци какво говорят, а те били още по-корумпирани”. Тук фактите нямат никакво значение, а тяхното представяне като “факти” от прокуратура и служби, които пропагандаторът вече да обяви като доказателства. Така ББ с пачки вече е равно на нарочен за контрабандист с пачки, който се е снимал с главен секретар или бивш министър - но без… пачките. Но понеже последните са назначени от ПП, значи пачките / корупцията са навсякъде.

Или политик е за съдебна реформа, приета с 2/3 гласове. Всеки проблем с нея не се отнася до предложилия текста с проблема, а до предложилия въобще съдебната реформа. И затова е некадърен, а другите гласували са били подведени.

Всичко това изстреляно с водопад от думи, от които се запомнят с лошо само имената на определени хора.

Анализаторът анализира действия на политиците и не прави квалификации на конкретния политик като корумпиран или некадърен.

3. ЦелИ да предизвика негативна емоционална реакция на омраза в масовата публика към опонента, а не да предлага решения на проблеми

Целта на пропагандатора е да възбуди реакция във възможно най-много хора. В по-редки случаи положителна, когато може да се позове на някаква привлекателна идеология. Когато няма такава, целта е да предизвика активност, движена от омраза. Понеже повечето хора търсят сигурност пред свобода, срещу тяхната лоялност им се предлага силна фигура на вожда. Или завоалирано - “слабите фигури” на опонентите чрез тяхното наклеветяване и омаскаряване.

Разбира се, тази пропаганда най-лесно се разчита именно от хората, за които свободата е по-голяма ценност от сигурността, защото те предлагат умения, за чието търсене е нужна свободата. А тя се гарантира единствено от силните закони за всички, а не от силни вождове.

Автентичните анализатори предлагат именно своите умения, за да се търсят решения на проблемите чрез законите, а не чрез близостта до вожда. Те имат нужда от свободата в медиите, за да бъдат чути от хората, вземащи решения, а не да се надвикват за оценката на публиката.

Просто пропагандата и анализът са две различни професии с различна таргет аудитория.

Който се бори за гласове, трябва да умее изкуството на пропагандата.

Който се стреми към намиране на решения на проблеми, трябва да умее изкуството на анализа.

Прочети цялата публикация