Педро Санчес - политическа кариера, редуваща върхове и спадове

Испанският премиер Педро Санчес - специалист по политическо оцеляване, откакто оглави испанската левица - е в особено уязвимо положение след започването на съдебно разследване срещу съпругата му - пореден драматичен епизод от една доста бурна кариера.

"Научих се да давам максимума, докато съдията не свири края на мача", пише 52-годишният лидер на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) - бивш баскетболист аматьор - в автобиография, публикувана през 2019 г., и озаглавена "Наръчник за съпротива".

Вчера Санчес обяви, че "обмисля" този "край на мача", след като съдът в Мадрид съобщи, че започва предварително разследване срещу съпругата му по обвинения в корупция и търговия с влияние.

В писмо до испанците Педро Санчес се пита дали трябва "да продължи да бъде начело на правителството или /.../ да се откаже от тази чест". Това е въпрос, на който той ще отговори в понеделник.

С чаровната си усмивка и фотогеничност социалистът, наричан в началото на кариерата си "Ел Гуапо" ("Красавеца") заради външната си прилика с Кари Грант, от самото начало на кариерата си редовно играе хазартно, което неведнъж му е помагало да излезе от трудни ситуации.

Педро Санчес е роден на 29 февруари 1972 г. в Мадрид. Майка му е държавна служителка, а баща му - бизнесмен.

По образование Санчес е икономист. Обвиняван е, че е прибегнал до плагиатство в дисертацията си - нещо, което той винаги е отричал.

На първите в ИСРП първични избори през 2014 г. той поема ръководството на партията.

Относително нов човек в политиката и не особено известен, първоначално той се определя като "редови активист". Този първи опит обаче завършва с неуспех: партията отбеляза най-лошите си изборни резултати в историята и лидерите ѝ го изтласкват в периферията.

„В момент, в който мнозина предричаха края на политическата му кариера, Педро Санчес все пак успя да се завърне начело на ИСРП само шест месеца по-късно, след като обиколи цяла Испания със своето "Пежо 407", за да се срещне с активисти, които го подкрепиха.

Тази негова упоритост го изстреля към властта през юни 2018 г. след нова авантюра: обединявайки около предложението си за вот на недоверие всички леви, баски и каталунски партии, той свали консервативния министър-председател Мариано Рахой, отслабен от корупционен скандал, и пое властта от него.

Начело на нестабилно мнозинство, Санчес беше принуден да свика два пъти подред парламентарни избори през 2019 г., които спечели. След това, в началото на 2020 г., той се съгласи на "брак по сметка" с бившите си "събратя и съперници" от "Подемос" (ляворадикална партия), за да остане задълго на власт.

В рамките на правителство на малцинството, въпреки постоянното напрежение с коалиционните си партньори си, Санчес успя да осъществи реформа на пазара на труда и на пенсионното осигуряване, да увеличи минималната работна заплата с 50 процента и да внесе закон за реабилитиране на паметта на жертвите на Гражданската война (1936-1939 г.) и на диктатурата на Франко (1939-1975 г.).

Обречен на политическа смърт след провала на левицата на местните избори миналия май, Санчес отново предприе рискован ход, като свика предсрочни парламентарни избори през юли, на които партията му остана втора след Народната партия на неговия консервативен съперник Алберто Нунес Фейхоо.

Бивш член на канцеларията на върховния представител на ООН в Босна, Санчес, описван като умел и прагматичен човек, в крайна сметка успя да се върне на власт през ноември с помощта на парламента, но с цената на нови големи отстъпки.

Главната сред тях беше спорен закон за амнистията на каталунските сепаратисти, участвали в опита за отделяне на Каталуния през 2017 г. - нещо, на което Санчес се е противопоставял в миналото.

Превод от френски език - Алексей Маргоевски, БТА

Прочети цялата публикация