Азербайджан срещу Армения пред Международния съд

След война между Армения и Азербайджан през 2020 г. Република Азербайджан подаде жалба до Международния съд за нарушение от страна на Армения на нормите на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация.

Позицията на Азербайджан се основава на следното: по време на 30-те години военна окупация всички цивилни сгради, вкл. болници, училища, детски градини, жилищни сгради, културни и исторически паметници, религиозни обекти и гробища, останали в окупираните територии, са били напълно повредени и унищожени от Република Армения. По експертни данни цената на щетите, нанесени на Азербайджан, надхвърля 50 милиарда щатски долара. В жалбата на Азербайджан до Международния съд Армения е обвинена в упражняване на расова дискриминация срещу етнически азербайджанци чрез военна окупация и етническо прочистване на около един милион граждани, както и заличаване на културно наследство и провеждане на екологична агресия в бившите окупирани територии.

Азербайджан повдига 4 групи иска срещу Армения, а именно етническо прочистване, културно заличаване, екологична агресия и реч на омразата и дезинформация. Позовавайки се на окончателното изгонване на 1 милион азербайджанци от Армения и от бивши окупирани територии на основание на „национален и етнически произход“ в периода от 1987 до 2020 г. и клането на над 600 азербайджански цивилни в град Ходжали през 1992 г., което международната общност осъжда като акт на геноцид. Азербайджан приписва тази „политика на етническо прочистване“ на дискриминационната стратегия на Армения за постигане на моноетническа държава.

В заявлението на Азербайджан Армения е обвинена в провеждането на политика на „културно заличаване“ в бившите окупирани територии с цел премахване на всяка следа на азербайджанска етническа принадлежност чрез унищожаване и промяна на азербайджанските имена на области и региони с арменски топографски имена, както и разграбване и унищожаване на азербайджанските обекти, предмет на културно наследство.

Освен това Азербайджан заявява, че дискриминационните политики на Армения отказват на етническите азербайджанци достъп до основни ресурси, извършва се експлоатация на природните ресурси и опустошаване на околната среда в окупираните територии: Армения отказва достъп на азербайджанци до над 90% от водохранилището Сарсанг (Sarsang), умишлено лишавайки от питейна вода азербайджанци, които са живели на територията на водоема.

В допълнение Азербайджан твърди, че Армения продължава да подбужда към етническа омраза и насърчава расистката пропаганда срещу азербайджанци, вкл. в своите образователни институции, учебници, обществени и социални медии – чрез координирана кампания за дезинформация и разпространение на анти-азербайджанска реч на омразата.

Експертите смятат, че Съдът ще вземе предвид всички доказателства за събитията, случили се през последните 30 години, в по-широк контекст – не само самите събития, но и мотивите зад тях.

Материалът е предоставен на ФАКТИ от посолството на Азербайджан в България

Прочети цялата публикация