Fakti.bg | 19.05.2024 12:04:00 | 48

Превратът от 19 май 1934 или как Белград искаше да унищожи България

На 19 май се навършват 90 години от опита за преврат, който имаше за цел да ликвидира българската държава, като я превърне в част от Югославия.

1 от 4: единственият успешен преврат

През целия междувоенен период от 1918 до 1939 г. Царство България се бори да преодолее пораженията, нанесени ѝ в резултат на Първата световна война. Тя има един много силен враг в лицето на новосъздаденото Кралство Югославия, управлявано от Александър I Караджорджевич, което прави всичко по силите си, за да дестабилизира страната ни. Причината е, че в рамките на Югославия живее компактно българско население във Вардарска Македония и Западните покрайнини и Белград се страхува да не загуби новите си териториални придобивки.

За да запази и разшири своята мини империя династията на Караджорджевичи с помощта на югославското разузнаване прави четири опита за преврат срещу България. Три от тях – през 1925, 1935 и 1941 г. – са неуспешни. Но има и един, който все пак успява – на 19 май 1934 г.

Извършеният през 1934 г. държавен преврат е югославски проект за ликвидирането на България. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са земеделските водачи около Г.М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, главорезът Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Служителите на сръбската легация са били в прочутия софийски Юнион клуб и когато научават вестта за преврата вдигат наздравици.

Любопитен е и опитът за преврат от 1935 г. По това време в София военен аташе е полк. Дража Михайлович. Той поддържа контакт с Дамян Велчев, който по това време е в Югославия и се е поставил в служба на Белград. Велчев става главна фигура в замисления преврат. В края на август 1935 г. той се среща с Коста Тодоров на югославска територия и обсъждат детайлите на пуча, който трябва да се извърши от самия Велчев с помощта на земеделци, звенари и Военния съюз.

На 2 октомври 1935 Дамян Велчев прекосява през нощта пеш българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Той е посъветван да се върне обратно, на което отговаря „Не мога да го направя, поел съм ангажименти“. На другата сутрин е заловен и осъден на смърт, но след верноподаническо писмо е помилван от царя. Неуспешният опит за преврат от 1941 г. се свързва с името на югославския агент Георги Михов Димитров-Гемето.

Планът е замислен заедно с Коста Тодоров и предвижда участието на югославска моторизирана дивизия и ВВС. Плановете са разкрити и Гемето с помощта на британците е натоварен на сандък и през Турция е доставен в Белград. От там той организира военни чети срещу България. При разкриването на заговора е арестуван земеделецът инж. Георги Вълков, който подпомага югославското разузнаване с поверителна информация.

90 години по върховете на България: професионалните предатели и техните отрочета

Повечето от участниците в преврата на 19 май след това ще участват и в преврата на 9 септември 1944 г., а техните наследници ще управляват България и по време на тоталитарния режим, а и след него по време на прехода, започнал на 10 ноември 1989 г. Сред тях е Гиньо Ганев - зет на Кимон Георгиев, който е премиер на България след кървавия 9-еспетмврийски преврат. Ганев е лидер на Отечествения фронт и е заместник-председател на VII ВНС, чийто фактически ръководител е.

Друг виден привърженик на югославското господство над България е инж. Георги Вълков, който е екзекутиран през 1942 г. Негов син е външният министър и посланик в Турция след промените Виктор Вълков, който е и председател на казионното БЗНС. Тесни връзки с Югославия поддържа и Г.М. Димитров, неговата дъщеря Анастасия Мозер също беше активен участник в политиката през 90-те години. С това списъкът не се изчерпва. Има и други проюгославски български политици, които заемат видни постове в казионното БЗНС по времето на Тодор Живков, като например Петър Танчев.

Предупреждението на Крапчев: Сърбия иска васална България

Издателят на списанието „България-Македония“ и крупен познавач на балканските проблеми Иван Николов е категоричен, че 19-майският преврат не трябва да се разглежда отделно, а в контекста на цялата сръбска политика от 1860 г. до ден-днешен. „Сърбия работи за денационализация на българския народностен масив по най-различен начин“, заяви той пред БГНЕС и посъветва да почерпим знания от наследството на Георги Раковски, Христо Ботев, Пейо Яворов, Даниел Крапчев, който предупреждават за пъклените сръбски планове. „В една своя статия от 30-те години на миналия век Крапчев посочва, че противоречията между България и Сърбия не са нито заради Западните покрайнини, нито заради Македония, а защото в Белград искат да имат едно васално правителство в София, подчинено на тях“, припомни Николов. Според него, който не познава сръбския шовинизъм на Балканите е осъден да води грешна политика. „Политиката на Белград към България и до ден-днешен не се е променила. Трябва да сме наясно, че сегашните ни отношения с РС Македония са именно плод на тази денационализаторска политика на Сърбия спрямо българите“, подчерта Иван Николов.

Директорът на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Даниел Вачков подчерта пред БГНЕС, че последиците от преврата на 19 май 1934 г. са доста неблагоприятни за развитието на политическата система у нас. „Превратаджиите идват на власт с идеята да подменят парламентарната демокрация в България. Те идват с идеята да се създаде един нов тип държава, в която няма да има партии, защото според тяхната идеология те разделят и отслабват нацията. Следвайки тези идеи, превратаджиите ще нанесат много тежък и траен удар върху демократичните настроения в българското общество“, заяви проф. Вачков.

Но освен идеите за слагане на край на политическата система, водещите фигури като Кимон Георгиев и Дамян Велчев са срещу българската династия. „Те споделят идеите за създаване на обща държава с Югославия под скиптъра на Караджорджевичите. Това директно е абсолютно предаване на суверенитета на държавата“, категоричен е проф. Вачков.

Режисьорът и сценарист Костадин Бонев изследва архивите, за да заснеме своя филм „1934“. Той обръща внимание на факта, че много малко хора у нас знаят, че в нощта на преврата сръбската армия е била дислоцирана на границата с България и е очаквала, ако превратът е неуспешен, да се намеси.

„Главните двигатели на събитията през 1934 г. са три държави – СССР, Сърбия и Франция. В държавния архив се пазят архивите на посолствата на тези три държани и на техните разузнавания. От там проличава, че голяма част от офицерите, които са участвали в преврата са получавали директно пари от сръбското посолство в София“, заяви пред БГНЕС Костадин Бонев.

Щетите от 19 май 90 години по-късно

Превратът от 19 май 1934 г. и до днес има своя отзвук у нас, не само защото в продължение на десетилетие участниците в него и техните наследници заемат водещи позиции в управлението на страната. Днешните измерения на 19 май са свързани също така с опитите да се удари парламентарната демокрация. И днес, както преди 90 години живеем в сложно време, където устоите на парламентарната демокрация у нас са заплашени от външни врагове. На първо място това са Сърбия и Русия, където управляват авторитарни режими, заплашващи мира и вътрешните устои на България, а и на целия Балкански регион.

„Щетите за България от преврата на 19 май в някакъв смисъл се чувстват и днес. Този преврат идва с идеята за отхвърляне на демокрацията и установяване на някаква силна авторитарна власт, власт на военните, които да поемат отговорността за управлението на държавата и да решават проблемите. Създава се принципно едно настроение срещу партийната демокрация, което можем да видим и днес сред част от населението.

Става дума за очакванията за някаква силна здрава ръка, която ще внесе ред. Но примерът с 19-майците показва точно обратното. Те ще се окажат възможно най-нестабилната власт и без кой знае колко силна обществена съпротива ще бъдат отстранени. Тяхното управление ще се окаже по-кратко от година – двете правителства на Кимон Георгиев и ген. Пенчо Златев ще просъществуват до края на април 1935 г.“, заяви проф. Даниел Вачков.

Режисьорът Костадин Бонев смята, че българинът трудно прави заключения от важните събития. „Това, че в днешно време имаме много прилики с тогавашните събития показва, че българинът малко се е научил от тях. Голяма част от хората у нас и днес казват, че страната ни може да се управлява без партии. Това нещо е невъзможно, защото означава диктатура. Партиите лоши или добри са необходими за нормалното протичане на всеки един демократичен процес“, категоричен е режисьорът.

Собственикът на Информационна Агенция БГНЕС и журналист Любчо Нешков смята, че превратът от 19 май макар и безкръвен има много по-тежки последици за страната ни и за региона. „Ако го нямаше 19 май 1934 г., нямаше да имаме 9 септември 1944 г., както и унищожаването на македонските братства след 1989 г. в България“ е мнението на Нешков. Според него 19 май е част от политиката на сръбския шовинизъм, който в крайна сметка подпали Балканите и доведе до кървавата месомелачка на войните, започнати от югославския диктатор Слободан Милошевич в началото на 90-те години на миналия век. /БГНЕС

Прочети цялата публикация