Арменската общност в София почете поетесата Ваня Петкова, която възпя Армения

Арменците често сме чували името на поетесата Ваня Петкова (1944-2009) по една проста причина – щом зазвучи песента на композитора Хайгашот Агасян „Арменски очи“, няма как да не свържем тази незабравима музика с текста, който тя написва през 90-те години. Думите звучат покъртително и прекрасно: „Очи арменски, с обич пълни, със сънища недосънувани до днес, кой вашето безгрижие ще върне и вашта вековечна чест…“. Тези слова, излизащи дълбоко от сърцето на авторката не могат да се забравят, те са чисти, искрени, изпълнени с любов към арменците, със съчувствие към трагедията на арменския народ. Те извират от душата на поетесата, която преживява написаното – с болка и с почит.

Когато дъщерята на Ваня Петкова предложи да се организира вечер в памет на майка ѝ по повод 80-годишнината от рождението ѝ, Координационният съвет на столичните арменски организации не се поколеба и за миг. Прие го не просто като един морален дълг към твореца, родил „Арменски очи“, а като потребност към човека, оставил забележително наследство с талантливото си перо. Без дори да подозираме, че тази вечер ще ни доближи до света на един човек, който е бил забележителен – с всички позитивни нюанси, които се крият зад тази дума. Оказа се, че ние не знаем толкова много неща за нея, че тя е имала впечатляващи постижения, които са останали далеч от нашето знание. И в тази вечер ние я видяхме и почувствахме в нейната пъстрота, в нейната динамика, в нейните поетични откровения, в живота ѝ, изпълнен с предизвикателства.

Събрани на 11 май в залата на Арменския народен дом, носеща името на режисьора проф. Крикор Азарян, дъщерята на поетесата Оля Ал-Ахмед и внука ѝ Джоузеф Ал-Ахмад ни пренесоха леко, ефирно, артистично, непринудено в света на Ваня Петкова с подготвения от тях поетичен спектакъл „Аз съм Сириус“.

„…Който се допря до мен, на пепел стана,

който ме погледна – ослепя,

който пожела да бъдем двама,

два пъти от мълния умря.

Аз съм Сириус!

Самотна и далечна,

тъй обратна на света суров,

че сменила бих стократно свойта вечност

за най-простата в света любов…“.

Така започна тази тази вечер - с гласа на поетесата, рецитираща своето стихотворение „Сириус“. А после Оля Ал-Ахмед ни поведе по стъпките на майка си в един филм, сътворен от снимки и съпътстван с разказ, който бе увлекателен и много интересен. Решението така да бъде поднесен животът на Ваня Петкова и така да бъде почетен, е на режисьора на спектакъла – внука Джоузеф Ал-Ахмад. Нашата „разходка“ започна отдалеч, от бабата и дядото на поетесата по бащина линия. Така ние направихме първото си откритие – у нея е течала аристократична кръв, тъй като баба ѝ е била графиня Анастасия Житская от Полтава, Украйна, а дядо ѝ Иван Искандеров е бил белогвардейски генерал, служил в армията на император Николай II – руснак от черкезки произход. По време на Октомврийската революция двамата бягат с идеята да отидат във Франция, но по неизвестни причини спират във Велико Търново и остават там. Раждат им се три деца – две момчета и едно момиче. След време се местят в София и единият от синовете им – Пьотър (побългарен на Петко) среща не кого да е, а мис София – Василиса, родена в Бургас и с гръцко-български корени. Тя ще стане майката на Ивана Петкова, която идва на бял свят на 10 юли 1944 г.

Така, въвеждайки ни в живота на бъдещата авторка на шест романа, 25 стихосбирки, четири новели, Оля разказа няколко палави истории от детството ѝ, за опитите родителите ѝ да я накарат да свири на цигулка и за първото стихотворение, което се ражда още тогава, когато е още малка. Научихме и как бабата на Ваня отива при Ванга, която казва, че детето няма да стане цигуларка, но я вижда заровена в книги и някои ден написаното от нея ще стигне до облаците. Тогава всички се чудят какво е искала да каже ясновидката, години по-късно обаче думите ѝ се сбъдват.

Когато решава да кандидатства в университета, не я приемат – потомка е все пак на белогвардейски генерал и тя се принуждава да работи, кара електрокар. И върху амбалажна хартия пише онова, което се ражда в душата ѝ. Едва на третия път е приета във вуза, завършва „Славянска филология“ и втора специалност – немски език. През 1967 г. излизат първите ѝ три книги, част от които са родени върху онази амбалажна хартия – „Куршуми в пясъка“, „Грешница“ и „Привличане“. „Грешница“ Ваня Петкова посвещава на дъщеря си, която се ражда в същата година.

„70-те и 80-те години се водят за златните в кариерата на поетесата, когато тя гръмва с книга след книга. След време е назначена във в. „Литературен фронт“ лично от Любомир Левчев. Аз я придружавах навсякъде, моето детство премина между Куба, Судан и Съветския съюз“, разказва Оля. Следейки снимките от екрана тя сподели как са се запознали със семейството на Че Гевара и са живели врата до врата четири години в Хавана. Там се раждат пет книги, една от които е озаглавена „Венсеремус“. В Куба Ваня Петкова става защитава докторантура по испанска филология в университета „Хосе Марти“ през 1978 г.

Научихме за близкото приятелство на поетесата с руския поет Евгений Евтушенко, с грузинеца Булат Окуджава, с неповторимите български творци Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Георги Джагаров. Научихме, че на своите рецитали поетесата не е давала на друг да рецитира нейните стихове, освен на две велики актриси – Невена Коканова и Йорданка Кузманова, които са ѝ били и близки приятелки. Научихме и защо Ванга е казала онова за облаците. Оказа се, че Ваня Петкова е единствената поетеса в света, изнесла три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика – София-Москва, София-Дамаск, София-Берлин. Дори е била предложена за „Гинес“ за този рекорд.

Оказа се, че по 25 стихотворения на Ваня Петкова са създадени песни, част от които са се превърнали в хитове. Някои от композиторите бяха сред гостите на нашата вечер – Николай Томов, който много възторжено заяви: „Моята баба е арменка!“, Хайгашот Агасян. Оказа се също, че тя е притежавала и друга дарба – да рисува. Нейни графики и рисунки бяха подредени в салона на Арменския дом, разкривайки и този неин талант. Оказа се, че поетесата подготвя и авторска плоча с авторско изпълнение на своите произведения, издадена от „Балкантон“. Оказа се, че е била и блестящ преводач от украински, руски, английски, арабски, сърбохърватски, немски и испански. Научихме и за наградите, с които е отличавана през годините, някои от които са впечатляващи.

След 2000-ата година Ваня, вече трайно установила се в България, се премества да живее в село Езерово в Родопите. И продължава да пише, разбира се. А в завещанието си подчертава, че след нейната кончина иска тази къща да се превърне в музей. Нейните наследници изпълняват това нейно желание и днес, ако някои иска да се докосне до Ваня Петкова, може да посети дома, където тя прекарва последните девет години от живота си.

Интересен епизод от пъстрия житейски път на поетесата е свързан с последната ѝ стихосбирката „Пиратски стихове“, вдъхновена от любимия ѝ актьор Джони Деп и неговия образ във филма „Карибски пирати“. Това е другото нещо, което Ваня пише в завещанието си: тази книга да стигне до него. Желанието е изпълнено от внука ѝ Джоузеф през 2023 г., който лично я предава на Деп в Лос Анджелис, след като е преведена на английски език през 2021 г.

През 2010 г., припомни с разказа си Оля, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се състоя представянето на „Арменска песен“. Тук е мястото да кажем онова, което при откриването на вечерта спомена председателят на Координационния съвет Вартануш Топакбашян, а именно, че двама са българските поети, написали най-прочувствените редове за арменците. Единият безспорно е познаваем и обичан от всички нас – Яворов. За Ваня Петкова обаче малцина знаят, че тя посвещава цял цикъл на арменците, към които кой знае защо питае изключително топли чувства. Нарича го „Обет за мълчание“ и в него именно е и „Арменски очи“. Та този цикъл на арменски и български език бе издаден с помощта на посолството на Армения у нас в 2010 г. Той е включен и в новата антология на поетесата „Аз съм Сириус“, която се появи на книжния пазар на 23 април. Така че заслужава всеки арменец, който се чувства такъв, да я има в библиотеката си. Все пак колцина са българските поети, възпели и посветили стихове на нашия народ?

Тук е мястото да кажем, че сред гостите на събитието бе извънредният и пълномощен посланик на Армения г-н Армен Едигарян, придружаван от член на дипмисията, внучката на поета Никола Вапцаров, издателите на "Аз съм Сириус" от Книгомания, членове на Църковното настоятелство, Координационния съвет, Фондация "Апкарян" и др.

Вечерта продължи с рецитал. Поднесоха ни го Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад. Прозвучаха подбрани от тях стихотворения, знакови за творчеството на Ваня Петкова. Сред тях и „Армения“, посветено на Кеворк Емин и безсмъртната му родина, което започва така: „Земя без народ и народ без земя…“. Ще си позволя да цитирам още няколко реда:

„Арарат те оплака, народе велик,

със сълзи на ранен великан!

Всяка болка от твойто сърце, всеки вик

се събраха в очите на Ван и Севан.

Но от камъка розов, от пепел и рани

ти се раждаш пак феникс красив

и по целия свят милиони Севани

те множат и те раждат със вик.

Земя от народа

и народ от Земята!“

Вълнуващо, поетично и стойностно, нали! Оля и Джоузеф изпълниха още няколко от стихотворенията от цикъла – „Гърунг“, „Хор Вирап“, „Молитва към Арарат“.

Разбира се, тази поетична среща с творчеството на Ваня Петкова, която ни напусна през 2009 г. и пое към своя Сириус, така, както е казвала приживе, не можеше да мине без да прозвучи и „Арменски очи“. Естествено в изпълнението на композитора Хайгашод Агасян, който всеки път ни я поднася много трогателно и вълнуващо.

Сред близките приятели на Ваня Петкова е била писателката Севда Севан. И тя два пъти посещава Армения, докосва се до историята ѝ, до нейната магия, до миналото и съвремието, които възпява по един много красив и въздействащ начин.

Тази топла среща с поетесата, нейната дъщеря и внук, завърши с изключително ведро настроение под звуците на най-новата песен по текст на Ваня Петкова – „Бъди“, написана и изпълнена от Деян Неделчев. И с благодарности, естествено, и от тяхна, и от наша страна, но не тривиални, а чистосърдечни, идващи от сърцето и от емоцията, която преживяхме. А тя, повярвайте, наистина беше дълбока! Подобно събитие трудно може да се разкаже, то трябва да се преживее и всеки да го пречупи през своята призма. Моята го видя много пъстроцветно, каквато беше самата поетеса, много разчупено и нестандартно, каквато беше Ваня и много докосващо.

Залата беше препълнена с гости, чиито очи изразяваха емоции. Мнозина си купиха не по една, а дори по две антологии. Казахме си и наздраве с чаша вино, похортувахме си с нашите гости.

Зад реализацията на подобни събития, както си позволих да кажа, закривайки поетичния спексакъл, винаги има и хора „зад кулисите“. В този случай това бяха Координационният съвет, Църковното настоятелство към храм „Света Богородица“ в София и Фондация „Апкарян“. Всеки според възможностите си допринесе то да се случи и да остане като памет за един космополитен творец, за когото чистите и честни хора, любовта и искреността са били водещото начало, вън от раса, пол, родно място, цвят на кожата… За един поет, който написа:

„Очи арменски – сбогом, сбогом!

Раздялата не винаги е края!

Сред мильон очи, сред много хора,

аз със Сърцето си ще ви позная!“

Източник: Вестник Ереван / https://erevanpress.com

Автор: Вартануш Топакбашян

Изложба с картини, рисувани от поетасата Ваня Петкова и влезли като илюстрации в новата антология на Книгомания - "Аз съм Сириус"

Прочети цялата публикация