Fakti.bg | 26.05.2024 13:37:57 | 52

Румен Гечев: Не бих подкрепил Истанбулската конвенция и санкциите срещу Русия

Антируските санкции се оказват не толкова антируски, колкото анти-ЕС и антибългарски. Вижте данните на Евростат, на МВФ и на Световната банка. През 2022 г руската икономика наистина бе вкарана в рецесия и се сви с почти 3%. Но те бързо успяха да преструктурират икономиката си, така че да развият импортно-заместващи производства Това обяви в интервю пред „ФАКТИ“ Румен Гечев, депутат от БСП.

- Избирателите по традиция дават приоритет на националните парламентарни избори и подценяват тези за европейския парламент. Какво е Вашето мнение?

В страните-членки на ЕС протича естествен процес на хармонизация между националните и европейското законодателство. Законите обсъждани и приемани в нашето Народно събрание в повечето случаи трябва да бъдат съобразени с различни Директиви на ЕС, приети от Европейският парламент. В този смисъл, в повечето случаи основните параметри на законите приемани у нас зависят от решенията взети в Брюксел. Там се приемат стратегически решения с дългосрочни и в редица случаи съдбовни решения по редица проблеми като миграцията, войната и мира, санкции или сътрудничество, семейството и децата и др. Затова България трябва да има в Европейския парламент високо квалифицирани представители, чиито глас тежи при обсъжданията в комисиите и в пленарна зала. Някои казват, че няма как 17 от 720 евродепутати да налагат българският интерес. Но тук не става дума за налагане на нечии интереси, а по-скоро за баланс на интереси, за търсене на обща изгода и достигане на цели, които са в интерес на всички страни-членки. Това означава, че българите в Брюксел трябва да могат да убеждават колегите си от другите 26 страни, да намират начин да втъкават националните ни интереси още в разработването на закони, директиви и различни нормативни документи.

- Но тези 17 наши депутати в Брюксел ще са от различни партии и ще членуват в различни политически семейства. Ако изпълняват партийната повеля как ще постигнете съгласие помежду си без да нарушавате партийната повеля?

Да, така е по принцип. Но има сфери, където не би имало различия при защитата на общонационални интереси. Така например, трябва да се продължат усилията за приемането ни за пълноправен член на Шенгенското пространство. Това ще донесе на икономиката ни ползи от над един милиард евро годишно. Друг изключително важен общонационален проблем е този с миграцията. Ние категорично не трябва да позволим превръщането на страната ни в буферна зона за мигранти, които са основно от Близкия Изток и Северна Африка. Едва ли някой от нашите евродепутати би си позволил, примерно, да се посегне на българските национални традиции, история и култура. Разбира се, има теми по които ще трябва да търсим единомишленици в отделните политически семейства. Съвсем естествено е, че има различия между тях по механизма за разпределение на доходите, в равнището на акцизите за горивата, в организацията и финансирането на здравеопазването и образованието и т.н. Различия има и между националните партии в самите политически семейства. Но това не означава, ръководствата на тези семейства могат да налагат задължителен начин на гласуване на партиите в тях. Аз, например, категорично не бих подкрепил Истанбулската конвенция, санкциите срещу Русия, преждевременното затваряне на топло-електрическите ни централи или компромиси с българското историческо и културно наследство. Всъщност, мое дълбоко убеждение е, че националният интерес винаги и при всички условия трябва да е над партийния, независимо дали става дума за местен, национален или европейски парламент.

- Засягате няколко “червени линии“, но защо санкциите срещу Русия да са за Вас национален проблем. Това не е ли геополитически проблем, който предполага общ евро-атлантически подход. Все пак, ние сме член на НАТО и ЕС.

Чудесен въпрос, който предполага широк и детайлен анализ. Но бих извел няколко основни аргумента. Първо, антируските санкции се оказват не толкова антируски, колкото анти-ЕС и антибългарски. Вижте данните на Евростат, на МВФ и на Световната банка. През 2022 г руската икономика наистина бе вкарана в рецесия и се сви с почти 3%. Но те бързо успяха да преструктурират икономиката си, така че да развият импортно-заместващи производства. Намериха начин да си доставят уж забранени за внос стоки чрез трети страни. Фактически при тях сега няма дефицит на потребителски и капиталови стоки. След взривяването на три от четирите тръбопровода “Северен поток“ и свиването на вноса на природен газ и петролни продукти, те пренасочиха износа им към Китай и Индия. Така притеклите се на помощ американски фирми на енергийни носители заместиха руския внос на по-високи цени, а основният търговски конкурент на ЕС – Китай, получи по-евтини енергийни и други ценни суровини и материали. ЕС и без това има с Китай огромен търговски дефицит от 300 милиарда евро. Сега той ще продължи бързо да расте. А през 2023 г. Русия вече излезе на траектория на икономически растеж от 3.6%, САЩ удвои растежа си, а Китай и Индия поливат с шампанско по-високия си Брутен вътрешен продукт. Същевременно почти половината от страните на ЕС влязоха в рецесия, силно буксува и немската икономика. Това няма как да не се отрази и на нас, защото над 50% от търговския ни оборот е с ЕС, а Германия е наш основен икономически партньор. Фактите показват, че чрез санкциите ние губим, войната не спира, а други печелят. Не е ли ясно, че новият европейски парламент в тясно сътрудничество с другите институции (Съвета на Европа, Европейската комисия) трябва да търси бързи дипломатически решения на войната в Украйна. Постигането на мирно решение, спирането на войната и възстановяването на търговско-икономическите отношения на ЕС е задължително условие и за решаването на другите ни проблеми и предизвикателства! Затова предстоящите избори за европейски парламент са ключови. При тези сериозни геополитически и икономически проблеми, в Брюксел трябва да отидат хора чиито лични и професионални качества отговарят на тези сериозни предизвикателства.

Прочети цялата публикация