Димитър Атанасов: Софийският електорат е капризен и много хлъзгав. Той не е даденост!

Енергията на ПП постепенно стихва. ГЕРБ са достигнали тавана си. ДБ отново показа своята хронична слабост - извън София и няколко големи града тях просто ги няма.

Това са само част от изводите от миналите избори, обобщени във "Фейсбук" от Димитър Атанасов.

Няколко извода набързо:

1. ГЕРБ са достигнали тавана си. От април до мен достигат слухове за стръвни манипулации, насочени към присвояване на вот. Дори това средство не помага - Бойко Борисов постепенно се превръща в антимарка. Преди 15 години всяка негова поява носеше електорален bonus. В скоро време ще започне да прибавя malus.

2. ДПС в ръцете на Пеевски е като картечница, управлявана от луд. За разлика от страхливия Борисов, той е безскрупулен насилник. Не се срамува да мачка, а няма и страх, който би могъл да произведе възпираща функция. Вотът идва най-вече от селски райони - ако не ги закупи, ще ги наплаши. Или и двете. Опитът да му бъде отнет монополът в регулаторите е довел до ужасяващо озлобление. Видимо е, че бизнес феноменът не знае никакви граници и е готов да ходи по трупове.

3. С това е свързано и представянето на ИТН - на миналите избори Агата им преля кръв, защото получи евтина десетка депутати. С прибавяне на не много към автентичните им избиратели той получи още една парламентарна група. Ако трябваше да закупува всичките 4% за своята партия, щеше да му излезе по-скъпо. Тогава те се оказаха малко над парламентарната бариера и инвестицията беше поставена под риск. Вчера той е развързал кесията и е снабдил ДПС-2 с още някой процент, за да няма тревоги дали не биха останали за косъм под чертата.

4. Енергията на ПП постепенно стихва. Електоралният им пик в далеч, а представянето им се доближава до казаните от Кирил Петков 10% автентична подкрепа. Факт, който още веднъж доказва, че имахме исторически шанс с кабинет, който надминаваше доста нивото на гражданството. В интерес на почтените хора е ПП да се превърнат в системен политически субект, защото инак ДБ са обречени на политическо присъствие без реални възможности за влияние, освен посредством протести под прозорците на изнаглялата до степен на пълна нетърпимост власт. Този процес на утаяване на епическия фермент беше очакван. Подобен живот имаха не една и две партии и коалиции у нас. Предизвикателството се състои в стабилизацията им, в хоризонтирането на графиката. На друго трудно можем да се надяваме.

5. ДБ отново показа своята хронична слабост - извън София и няколко големи града тях просто ги няма. Не съществуват. Управлението на коалицията като бизнес води до това да не се инвестира там, където няма да има бърза и сигурна печалба във вид на избиратели. Софийският електорат е капризен и много хлъзгав. Той не е даденост. Не само заради това, а защото политическите партии по определение трябва да разширяват базата си от симпатизанти, ДБ има нужда от местни организации и от вътрешнопартиен живот, от организация на членове и съидейници, от кръвоносна система, функционираща на множество нива - от арортата до капилярите. Голяма грешка би било лидерите да подадат оставки точно сега - демократичната общност има нужда от корави типове, които да заявят, че заедно можем да загубим някоя битка, но докато сме заедно, няма да ни заличат. Има ни. Няма да се откажем.

6. Копейкин се развива предсказуемо и ерозията му започва. Това със сигурност ще прибави към радикалното му поведение, което на моменти отива към налудно. Класирането след неговата партия показва още нещо - той ще изчезне от политическия небосклон, но избирателите му ще бъдат все там и готови да подкрепят следващия луд или мошеник. Съществува вариант той да е усетил този ход надолу и да вземе решение да подкрепи кабинет на Борисов. Това ще му донесе кеш, но и ускорена политическа гибел. Хипотезата не звучи така екзотично и на фона на благосклонните изказвания на Борисов за него в неформална среда.

7. Неприятно, но навярно единственият позитивен сценарий би бил клептократите да не се разберат и да не се конструира редовен кабинет. Това ще даде нов шанс на демократите, чиито избиратели може да се стреснат, да забравят разбитите си сърца и другите кардиологични метафори, и да се мобилизират, за да дадат подкрепа и да направят ПП-ДБ незаобиколим фактор.

8. Коалицията ПП-ДБ навярно ще претърпи известен период на разместване на пластовете. Съществува надежда болката да приближи самонадеяните лидери на ПП до една политическа рационалност, която засега по-скоро им липсва.

9. Знаем, че БКП експлоадира, а взривът пося осколки в много посоки. Първата е предсказуема - изникна БСП, но не като лява партия от социалдемократически тип, а като сборище на бузлуджански национал-комунисти. Нинова я пренастрои на вълните на Виктор Орбан, но не прецени неоспоримата очевидност - брандът не е работил нито с такова съдържание, нито с такава опаковка. Ето защо последваха вторични взривове, които ускориха електоралната диета на столетницата. Днес тя прилича на огляднял и излинял насилник, който в разцвета на своята мощ е бил повече от опасен, но днес е запазил само сприхавия си нрав, на който никой не обръща сериозно внимание. Следващите посоки на вторичната експлозия са Левицата! (с удивителен), Солидарна България и други наситени като салата БКП-та. Дребни, гласовити, но съвършено безопасни, те не биха проникнали в институционалната власт дори при мащабно обединение помежду си. Разтърсвани от нарцисизма на малките разлики, те нямат потенциал дори да захапят грохналата си политическа метрополия, а за повече и дума не може да става.

10. Същото важи и за комунистическите фрагменти около Румен Радев с начело партийката на Стефан Янев. Осколката не съхрани и молекула от идеологическия заряд на някогашната партия-майка, а изборното ѝ представяне е повече от срамно дори за военен. Оттук можем да направим и един тревожен извод, относими към дълготрайните развития на българския политически пейзаж. Видимо е, че европейски ляв субект няма. Въпросът е дали липсва. По всичко личи, че системното разстройване на традиционния политически компас е изпратило социалдемократическия избирател в Червената книга. Това е и част от причината левите послания на ПП да не се прихванат трайно - те предизвикаха вълна пт подкрепа, възбудена от обстоятелството, че на хоризонта се е появило нещо ново. Нещо, което не е част от системата, не прилича на партия, ала има лидери и желае да играе ролята на спасител, спуснал се рязко от отвъдни за политиката пространства с готовност в митологична битка да нашамари злите сили и да ги накаже в ъгъла с ръцете горе. Този гражданско сегмент у нас е твърде наивен в политическо отношение, за да излъчи трайно представителство и да начене истинска промяна.

11. Сиреч, ПП и ДБ следва да отделят специално внимание на работата по създаване и подготовка на либерално гражданство, реагиращо на определени идейни послания, достатъчно образовано и с чувствителност, тренирана на съответна реторика и реактивност.

12. Предпоследно: "Възраждане" и "Величие", гледано формално, имат известни сходства в посланията. Срещата им в Народното събрание, ако приемем, че и двете ще преминат електоралната бариера, обещава интересни сюжети. В каква посока е въпрос, чийто отговор днес всякак би звучал като необоснована спекулация.

13. Ако скоро се наложи отново да гласуваме за Народно събрание, Пеевски ще е озверял истински и трудно ще може да бъде спрян с легални средства. Неприятно е, че страхливият Борисов не предполага разрив между ГЕРБ и ДПС, а фактът, че през Пеевски се чува и гласът на Десислава Атанасова, която подвиква от кухнята, докато пържи яйца, очаквайки по пенюар Делян да се върне от работа. Изглежда несъмнено, че чрез тази интимна сглобка в ГЕРБ надделя разказът на радикалните елементи, чиито говорител беше тъкмо Атанасова. Банкянският опита да я дистанцира с изпращането ѝ в Конституционния съд, ала тя намери начин да скъси разстоянието и чрез Пеевски да го улови за много болезнена част на тялото.

Демокрацията имала и много по-добри дни.

Прочети цялата публикация