Судан: как Москва създава свършени факти

„Имаме интерес към подписването на споразумение за изграждане на руска военна база на Червено море", потвърди пред вестник "Судан Трибюн" Малик Агар, заместник-председател на доминирания от армията Судански преходен съвет.

Судан и Русия от години подготвят такова споразумение. Още през 2017 година тогавашния судански държавен ръководител Омар ал Башир и руският президент Владимир Путин се били договорили за строителството на руска база с място за няколкостотин войници и четири кораба, както съобщи онлайн изданието „Understanding War".

Заради настъпилата след това политическа нестабилност в Судан парламентът обаче не можа да ратифицира договора. Но ето, че разговорите са подновени, при това очевидно успешно. В края на май заместник-главнокомандващият суданската армия генерал-лейтенант Ясир ал Атар обяви, че в следващите седмици Судан и Русия ще подпишат цяла поредица военни и икономически споразумения.

Стратегическият обрат в курса на Русия

Това, че сега Москва е постигнала единство с държавните представители в Судан, свидетелства за значителна промяна в курса: в избухналия през април миналата година чудовищен конфликт между редовната суданска армия и въстаническите "Сили за бърза подкрепа" (СБП) Москва първоначално зае страната на бунтовниците. И то най-вече защото полудържавната руска милиция „Вагнер" бе постигнала споразумение с тях по правата за добив на злато от суданските залежи - добра възможност за Русия да се сдобие с валута в контекста на санкциите на Запада заради войната в Украйна.

Във военен план положението в Судан остава неясно, посочва политоложката Хаджер Али. „Но Русия очевидно иска да диверсифицира подкрепата си за Судан. Освен това пристанище Судан, в което се планира изграждането на военноморската база, се намира в район под контрола на редовната армия. За да реализира плановете си, Русия е длъжна да води с нея преговори."

„Неограничена качествена военна помощ"

В замяна Русия ще предостави на суданската армия военна подкрепа и съдействие в сферата на сигурността - „неограничена качествена военна помощ", както заяви извънредният пратеник на руския президент за Африка и Близкия Изток Михаил Богданов.

Политологът Андреас Хайнеман-Грюдер казва пред ДВ, че суданската армия отдавна иска от Русия бойни самолети от типа Су-30 и Су-35, както и ракети за противовъздушните комплекси S-400. „Досега обаче руснаците реагираха на тези желания по-скоро скептично. Не знаем доколко се е променило отношението им сега, нито пък имаме информация какви доставки на оръжие е обещала Русия на суданците в замяна на изграждането на военноморската база", казва наблюдателят.

Принципно Русия държи добри карти в преговорите, посочва на свой ред Али пред ДВ. „Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече оръжие ще бъде нужно на суданската редовна армия. Това се отнася най-вече за суданските ВВС, които трябва да действат и в отдалечени региони и имат нужда от такива оръжия." Същото важи и за дизела, който отдавна не достига. От друга страна заради санкциите съществува съответна забрана за износ за Русия. „Дълго време горивото бе транспортирано през ЧАД от милициите „Вагнер", разказва Али. А в бъдеще Русия би могла да прави доставки за Судан през военноморската си база.

Както пише „Understanding War", пристанището в Судан ще е още един елемент от военната стратегия на Русия в Африка. Русия вече има такава военноморска база в Сирия, която Москва си осигури заради подкрепата за диктатора Башар Асад във войната в Сирия. Базата в Сирия се използва като изходен пункт за доставки за Африка, например за Либия, където също бушува гражданска война. Тя пък от своя страна играе ключова роля за доставките за африканските държави южно от Сахара.

„Судан е още един елемент в руската стратегия за Африка", казва Хаджер Али. Това се отнася до оръжейната търговия, но и с оглед на другото руско присъствие в Африка, особено в западната част на континента. „Москва преследва различни интереси - краткосрочни, средносрочни и дългосрочни."

Отражението върху Европа

Тези цели ще се отразят и на Европа, изтъква политологът Андреас Хайнеман-Грюдер. „Руснаците се възползват от своята сила в различни африкански държави - не само в Судан, а и подкрепяйки други пучисти като например в Мали, Чад, Буркина Фасо и Нигер. Там сътрудничеството с бунтовниците не води до стабилизация, а точно обратното - до изостряне на вътрешните конфликти."

Във връзка със Судан не могат да бъдат изключени нови бежански потоци към Европа. „Поради това европейците биха могли да се запитат дали оказването на помощ за развитие на контролираните от пучисти държави да не бъде обвързано с определени условия. Като например - че военното сътрудничество с Русия би могло да има последствия и по отношение на хуманитарното сътрудничество." Франция вече прави това. „Но като цяло на виждам единна позиция на западните държави", констатира Андреас Хайнеман-Грюдер.

Автор: Керстен Книп

Прочети цялата публикация