Двойното дъно на демокрацията

Мислех си, че само куфарите имат двойно дъно, а то не било така! Последните избори във Франция показаха, че не са достатъчни директивите на Брюксел и надменността на Еманюел Макрон, за да се примирят народите с управление, почиващо върху „Изкуствен интелект“. От край време властта е ориентирала чрез средствата за масова информация общественото мнение. Имало е периоди през които управлявани и управляващи са били печеливши. Това са били периоди на растеж и благоденствие. Историците напомнят, че Европа е преминала през подобен период цели 70 години, защото се е развивала в мир.

Следствие на войните в Украйна и в Газа обстановката коренно се промени. Новите обстоятелства засегнаха двете предпочитани от мен страни - Франция и България. За европейските избори в Париж и повечето градове, близо 45% от петдесетте милиона французи имащи право да гласуват пуснаха бюлетините си за десни партии. За първи път от времето на Де Гол, който декларира, че Франция има „най-тъпата десница в света“, Жордан Бардела и неговата настоятелка Марин льо Пен са пред прага на властта.

Еманюел Макрон който се мислеше за непобедим, подобно на ужилен от оса, без да се консултира с никой, разпусна парламента още на следващия ден след изборите. Неговите министри, които от седем години буквално го носеха на гръб, посрещнаха решението му като попарени. Президентът насрочи нови избори само след три седмици, без каквато и да е подготовка! С това си действие Макрон вместо да мобилизира своите хора за нова политическа битка, той ги наказа с презрението на учител, който наказва повтарачи.

Изгубила второто място по популярност в очите на избирателите, партията на Макрон „Ренесанс“ отвори пътя към парламента на внезапно сплотилите се леви сили в „Народен фронт“. Програмите на различните партии и течения варират в най-различни посоки. Между тях са премахване на всички забрани за търсещите убежище чужденци, вдигане на ниските заплати до 2000 евро бруто, до 32 часова работна седмица и пенсия на 60 години. Клането от 7 октомври в Израел е забравено, за сметка на „Хамас“, чиито членове са произведени в борци за освобождение на Палестина от евреите-колонизатори.

Знамената им не са френски, а палестински. Идеологът на движението е нео троцкиста – Жан Люк Меланшон. Слабото им място е отсъствието на работническа класа – моторът на всяка марксическа революция. В лицето на социално слабите обитатели на гетата, с мохамеданско вероизповедание, Меланшон е намерил нов мотор в полза на въображаемата антикапиталистическата революция. Всеки ден, предимно в Париж, съвременните революционери трошат банкомати, палят коли и чупят витрини на магазини за луксозни стоки, след като ги изпразнят. Те безчинстват предизборно, защото знаят, че както болшевиките, така и те, няма да се докопат до власт през урните. Тази войнствена левица е второто дъно на демокрацията във Франция. Колкото повече нейните членове чупят, палят и крадат толкова повече расте надеждата в Жордан Бардела.

В България „Двойното дъно“ е коренно различно. По територията на страната никой не чупи банкомати, не драска пречупени кръстове и не развява палестински знамена. Двойното дъно работи в ресторанти за джуджета, масонски ложи и добре пазени сараи. Политическият пазарлък е на нивото на „Капалъ чарши“.Споразуменията са задкулисни и почиват върху най-сложния и най-скъп избирателен закон в Европа. Той позволява на партийните лидери да се измъкнат от наказателния вот на избирателите, оглавявайки листите на две места.

Друго грубо нарушение на принципите на демокрацията е отстраняването на вече избрани кандидати и заместването им с протежета на лидерите. По този начин Кирил Петков по свое усмотрение изхвърли Настимир Ананиев от парламента и сложи на негово място Бойко Рашков, известен с многобройните си имоти, придобити чрез сполучливи бракове и разводи.

В тези трудни за левицата времена все още вярващите в левите идеали българи си мислеха, че са се отървали от злополучната диктатура на Корнелия Нинова след нейната оставка. Владееща тънкостите на абсурдната избирателна система Корни, направи крачка встрани и пак влезе в парламента, но през „Благоевградската врата“. По този начин „Червената лисица“ осигури депутатско място за своя съветник Калоян Методиев.

Благодарение на благоевградските избиратели от малцинството за права и свободи се промъкна към Брюксел за трети поред път и бившата съотборничка на Нинова - Елена Йончева. За чест и идеали забравете. Очевидно се погазват грубо правата на български граждани, пред невъзмутимото бездействие на Конституционния съд. Оправданията за законност не убеждават никого. В резултат на грозния спектакъл в следващите избори, партията на гъбарите със сигурност ще надмине настоящите 2/3. Въпросът за легитимността на политическият модел тропа на вратата с всичка сила.

Понастоящем в Европа стават драматични събития, които неизбежно ще засегнат и България, страна в която от 14 години господства една и съща партия. Нейният създател се похвали веднъж на Макрон - „парле франсе!“ Същият политик подхвърли пред приятели, че не са му необходими чужди езици. Достатъчно му било да следи как гласува Меркел, за да се произнесе и той. При положение, че Жордан Бардела заеме поста на министър председател на Франция, ще бъде много забавно, как Бойко Борисов ще „парле франсе“ с него?

Прочети цялата публикация