Това, което се случва в Украйна и Русия, никога няма да се случи в България

Трудно може да кажем дали украинците или руснаците са по-виновни за това, което се случва в момента и продължава вече две години. А то е разрушения, трясък от оръдия и бомби и много много човешки жертви. Да приемем, че и руснаци и украинци са еднакво виновни и са едни побойници, на които цивилизования свят отдавна трябваше да е направил забележка и да ги е разделил на две страни от тази кавга и от тази война. Но не е само това.

На мен като на човек европеец, демократичен, много лошо впечатление ми прави следното. Усеща се и се вижда и до ден днешен, особено в този конфликт, разделението, което съществува и в Русия, но и не в по-малка степен и в Украйна между класите, между обикновените хора и елита. Едно истинско и дълбоко различие и разделение, което тук в България никога не е съществувало. Това е един отзвук от крепостничеството, съществувало в цяла Русия, включително и Малорусия, т.е. днешните украински земи, почти до края на 19 век.

В България въпреки всички различия между хората, дори и по онова време, въпреки и че сме били под робство, не е съществувала такава дълбока пропаст между тези, които е трябвало да работят и тези, които е трябвало да управляват. Едните разбира се, са една огромна маса, а другите една доста по-малка група хора. Точно тази, запазила се от едно време разлика, позволява и днес на елитите в двете страни да изпращат на фронта като жертвени животни стотици хиляди хора. Хора, чиито живот, чиято стойност като човеци е друга категория...

Ще дам първо един цитат от Георги Раковски, който много живописно описва какво е това, което наричаме крепостничество. Това той прави във своята брошура озаглавена „Преселение в Русия или Руската убийствена политика за българите“, брошура издадена по повод изселване на българи към южните руски земи, в средата на 19 век. Георги Раковски предупреждава българите, че там нищо добро не ги очаква. Нещо повече, ето какво казва той: „А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които, като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана?

Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся веке помръдна наникъде!“

Както и днес, на мобилизираните войници на фронта в Украйна им взимат телефоните и ги пращат в окопите директно на първа линия. Със същото онова чувство, останало от миналите столетия.

Такова отношение от човек към човек тук на Балканите никога не го е имало, особено в България. Ние винаги сме били по-демократични, така да го кажем, по-равнопоставени и с по еднакво отношение към себеподобните.

След словата пламени на Раковски, да цитирам и един друг великан на словото, който има наблюдение по тази и още много теми – народният поет Иван Вазов. Става въпрос за романа „Нова земя“ и писмото на един руски администратор, в новоосвободена България, малко след 1878 година. Разбира се това писмо е предполагаемо, но както в повечето случаи Вазов описва действителни случки и събития, в този роман. И ето какво пише руския граф Марузин до любимата си, Любов Александровна, която е в Русия: „Какви мили, добри, простодушни тия български селяни!

Представи си, Любов Александровна, влазят при мене в канцеларията, свалят шапка и си подават ръката. Представи си един наш мужик, които би направил същото у нас на един колежски асесор! Скандал! Светата Рус цяла би се разтресла!… И знаеш? Стискат добре, пръстите пращят в тяхната шиеста ръка. «Ваше сиятелство» — няма — «Господине!» На губернатора — тоже! И нему — ръка! Прекрасен народ, демократически нрави! Право, има що да се поучим у братушките.“

Това е разбира се малка част от писмото, но от нея се вижда, че по онова време, да влезе един обикновен руски селянин, мужик, в канцеларията при някой висш чиновник и да му подаде ръка, да се здрависа с него би бил чутовен скандал! А в същото време българските селяни не са имали такова притеснение, нито от другата страна на това се е гледало като на нещо скандално.

Точно поради сравнителното равноправие и взаимно уважение между хората, което винаги е съществувало по българските земи казвам, че това, което се случва днес в Русия и Украйна никога няма да се случи при нас. Колкото и да ни разделят като общество и да ни подстрекават външни агитатори да заемем едната или другата страна в този конфликт, а и не само в този, трезвостта и практичност в българинът все пак остава. Както и демократичността и уважението към другия.

Прочети цялата публикация