Музикалната поема „Рилският пустинник“ ще бъде представена на площад „Свети Александър Невски“

Музикалната поема „Рилският пустинник“ ще бъде представена на площад „Свети Александър Невски“

На 26, 27 и 28 юли Софийската опера представя на площад „Свети Александър Невски“ от 21 часа музикалната поема „Рилският пустинник“. Спектакълът се посвещава на 100–годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Текстът на музикалната поема е от Тихомир Павлов, а музиката е от ставрофорен иконом Кирил Попов.

Кой е Тихомир Павлов?

Тихомир Павлов (с рождено име Александър Александров Павлов) е роден на 14 юни 1880г. в Казанлък. Той носи в себе си възрожденски добродетели и съвсем млад разкрива своя писателски талант.

Първата му творба е поемата „Сирачето“ (1898 г.). Развива активна политическа дейност в Битоля, Македония. Участва в борбите на българите в Одринска Тракия със своя чета. След края на Първата световна война се посвещава изключително на публицистична и писателска дейност. Автор е на романи, разкази, поеми, публицистика, етнографски трудове и др. Освен историческата му публицистика и книги, свързани с българската история, които са отличителна черта в творчеството му, той публикува също така поеми, разкази и романи за съвременния живот. Може би най-значителната част от неговото творчество е свързана с работата му в научния институт „Западни покрайнини“, където е привлечен от Емануил Попдимитров.

Независимо къде и какво работи, той посвещава целия си живот на обединението на България. Тихомир Павлов е от поколението българи, които живеят след края на Балканските и Първата световна война. Той е един от големите български интелектуалци, между които са Райко Алексиев, Йордан Сливополски и др. Романът му „Благословена земя” е доказателство за това. Той е свещен завет за всички, които посвещават своите усилия за добруването, правдата и свободата на Отечеството.

Тихомир Павлов умира на 1 декември 1937 г. Малко преди да си отиде от този свят Павлов създава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (р. 1955г.) я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение.

За ставрофорен иконом, композиторът Кирил Попов

Той е роден на 5 декември 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. През 1982 г., по решение на Св. Синод на БПЦ, е аспирант в Московската духовна академия.

След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София (помощник-диригент 1985-1990 г. и диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 г. работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия.

През 1987-1988 г. преминава следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. От 17.03.1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През 2000 г. приема духовен сан.

От 01.11.2013 г. е енорийски свещеник в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя” в София. Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и общо осем компактдиска със Софийския свещенически хор. Композира и прави обработки на повече от 100 църковни песнопения и светски песни.

В „Рилският пустинник“ участват:

Ириней Константинов, Атанас Младенов, Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов и др.

Постановъчен екип: Диригент (26.07) - Старозагорски митрополит Киприан, Диригент (27 и 28.07 ) – Жорж Димитров, Режисьор – Пламен Карталов, Диригент на хора – Виолета Димитрова, Сценично оформление – Нела Стоянова, Костюми – Марта Миронска и др. Творбата се състои от две действия и десет картини.

Прочети цялата публикация