Джесика Ланг от другата страна на камерата

16-тото издание на МАЙСТОРИ НА ФОТОГРАФИЯТА, организирано от Фондация „МУСИЗ“ и националната галерия, ни предлага уникална среща с холивудската звезда Джесика Ланг, която в разговор на живо с видния фотогалерист Хауърд Грийнбърг, ще ни разкрие какво е да бъдеш в ролята не на наблюдавания, а на наблюдаващия.

4 юли, четвъртък, 18:30 ч. Изложбата ще бъде достъпна от 4-и юли, до 29-и септември 2024 г. пл. „Княз Александър I“ № 1

Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди “Оскар”, в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф. Първата по рода си нейна ретроспектива в България е в рамките на платформата “Майстори на фотографията” и включва близо 120 черно-бели снимки, разкриващи интересите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са много лични, почти интимни произведения, създадени по време на пътувания по света.

Какво се случва, когато вместо пред камерата човек застава зад нея?

Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като първоначално документира своите близки. В книгата си „50 фотографии“ тя пише: „Спомням си как разглеждах кутии със снимки като дете и бях много впечатлена от тях, от тази способност върху лента да се улови мимолетен момент като запис на времето и пространството.“

През 1967 Ланг печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, от която се отказва, за да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които ѝ помагат да развие, усъвършенства и фокусира погледа си. Тя преоткрива тази си страст едва в началото на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава до днес не спира да снима.

Макар първоначално привлечена от фотографията просто като от начин да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, използвайки това изкуство като антидот за нестихващите емоции в Холивуд. Тя казва следното: „Това е начин на работа, който е противоположен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимодействието, тя може да бъде самостоятелна и лична“.

От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия, снимките на Ланг са едновременно кинематографично и традиционно фиксиране на определено време и място. Въпреки че темите варират от традиционния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, отново и отново се затвърждава чувството, че светлината е истинската тема на снимките. Ланг не може да избяга напълно от влиянието на кинематографията. Очарованието на нейните снимки идва от усещането за кино в тях – атмосферата, драматичното осветление и блестящо уловените моменти, които сякаш разказват истории. Ланг обозначава мястото само като заглавие и не датира снимките си, което още повече акцентира върху тяхното безвремие.

През 2007 г. Мери Елън Марк, един от най-великите документални фотографи на всички времена, дава на света първа представа за визуалната работа Ланг в статия за сп. Aperture: „Позицията на Джесика като фотограф е определено тази на анонимен наблюдател. Намирам това за много интересно, защото като актриса тя трябва постоянно да ангажира и колегите, и публиката си. Като фотограф е избрала противоположната гледна точка“. А според Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего: „Талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака.“

За Джесика Ланг

Родена и израснала в Клокет, Ланг е известна с участията си в „Кинг Конг“, „Тутси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Синьо небе“ и „Сивите градини“. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди „Оскар“, три награди „Еми“, една награда „Тони“, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди „Златен глобус“.

Фотографиите ѝ са излагани в Музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство „Санта Моника“ в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия (2015); галерията „Хауърд Грийнбърг“ в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA – Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия „Сан Бенито“ във Валядолид и Културния център „Нимайер“ в Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията „Алта“ в Париж (Paris Photo 2023) и др.

Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея „Джордж Ийстман“ през 2009. Сред нейните книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“ (powerHouse Books, 2008), „В Мексико“ (RM, 2010) и детската книга „Става дума за едно малко птиче“ (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд, който ѝ подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си „Магистрала 61“ (powerHouse Books, 2019).

За Хауърд Грийнбърг

Хауърд Грийнбърг е сред водещите фотогалеристи в света, куратор и утвърден търговец на изкуство. Основава едноименната галерия през 1991. Той е водещ авторитет по фотография от XIX и XX век и признат лидер в установяването на стойността ѝ на пазара на изящните изкуства. Като признание за тези усилия и несравнимата му колекция от повече от 40 000 фотографии, сп. American Photo обявява Грийнбърг за един от двадесет и петимата най-влиятелни личности във фотографията.

Понастоящем Грийнбърг е член на Асоциацията на международните търговци на фотографско изкуство (AIPAD) и Асоциацията на търговците на изкуство на Америка (ADAA). Бил е в Съвета на директорите на AIPAD от 1987 до 1994, а в момента е председател на Съвета на Центъра за фотография в Уудсток. Хауърд Грийнбърг и неговата галерия получават редица отличия: „Фотогалерия на годината“ на Фондация Lucie (2004 и 2022); отличие от Фондация Aperture за принос в областта на художествената фотография (2012); награда за цялостен принос от Музея „Джордж Ийстман“ (2023).

Личната колекция на Грийнбърг е представяна в Елисейския музей в Лозана, Швейцария (2012); Фондацията „Анри Картие-Бресон“ в Париж, Франция (2013); Унгарската фотографска къща „Май Мано Хаус“ в Будапеща, Унгария (2013 – 2014) и Еврейския музей в Амстердам, Холандия (2014). През септември 2018 колекцията е придобита изцяло от Музея за изящни изкуства в Бостън.

„Майстори на фотографията“, издание 16, се организира от фондация „МУСИЗ“ в партньорство с Националната галерия и галерия „Хауърд Грийнбърг“, Ню Йорк. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, фондация „Лъчезар Цоцорков“, Столичната община – Календар на културните събития и посолството на САЩ. Изложбата е подкрепена от УниКредит Булбанк и „СОФ Кънект“ – операторът на летище София. Осъществява се със съдействието на Гранд Хотел София и „ВИП дидживижън“, официален представител на Leica. Официален медиен партньор на Националната галерия: БТА / Българска телеграфна агенция.

Ради Георгиев, obache.bg

Прочети цялата публикация