Мирела Демирева и Йорданка Благоева разказаха за олимпийските си успехи по случай 100 години българска атлетика

Мирела Демирева и Йорданка Благоева разказаха пред медиите за олимпийските си успехи на пресконфренцията в поредицата „100 години българска атлетика“ на 27 юни в пресклуб „България“ на националния стадион „Васил Левски“ в София.

Пресконференцията бе поредната представяща успехите на българската атлетика, а в нея вече участваха олимпийските шампиони Стефка Костадинова (скок височина), Христо Марков (троен скок) и Тереза Маринова (троен скок), както и олимпийските медалисти Николина Щерева (бягания на средни и дълги разстояния) и Петър Петров (100 м), и двукртаният олимпийски финалист на 400 м с препятствията Янко Братанов и националната рекордьорка на 1500 м – Тотка Петрова, пише списание "Атлетика".

На 27 юни в пресклуба „България“ сребърната олимпийска медалистка в скока на височина от Рио де Жанейро 2016 Мирела Демирева и първата българка световна рекордьорка в леката атлетика и в скока на височина Йорданка Благоева, носителка на два олимпийски медала, припомниха част от славната история на българската атлетика заедно президентът на БФЛА Иван Колев и главният редактор на сп. „Атлетика“ Антон Бонов.

Антон Бонов направи в началото кратка ретроспекция на големите успехи в кариерите на Йорданка Благоева и Мирела Демирева, а след това президентът на БФЛА обяви, че е дошъл за да почете нашите велики шампиони в лицето на Благоева иДемирева.

Иван Колев разкри и новината, че БФЛА вече има собствен канал в Youtube и на него ще могат да се гледат на живо националните първенства. Още този уикенд в новия канал в Youtube феновете на атлетиката ще могат да видят стартовете от Държавното първенство за момичета и момчета под 16 години и мъже и жени във Велико Търново (28-30 юни). Той е уверен и в успехите на младите ни звезди в леката атлетика и се надява на олимпиадата в Лос Анджелис България да бъде представена от двуцифрен брой атлети. Колев също така обяви, че през 2025 г на изборното събрание на БФЛА ще се кандидатира за президент на федерацията и ще иска вот на доверие.

„Уверявам ви, вашите истории са все толкова интересни и актуални, и важни за цяла България, заяви още Иван Колев и даде думата на двете големи шампионки.

„Имам я Мирела като мое дете. Много я обичам и се радвам, че тя продължи традицията в скока на височина, каза в началото Благоева. – Сега се вълнувам и тя знае моята вяра в нея и, че ще даде всичко от себе си в Париж, а то е Божа работа и малко късмет трябва. Радвам се, че Добри Карамаринов посочи, този прекрасен човек Иван Колев за свой заместник начело на федерацията. Той разбира от лека атлетика и години наред помага на нашия спорт. Надявам се, че заедно с екипа с който работи ще направи много за леката атлетика. Пожелавам му успех!

Благоева разкри, че за нея по ценното в спорта е олимпийският медал пред световния рекорд. „Световен рекорд можеш да направиш по всяко време, а олимпийски медал може да спечелиш веднъж на четири години. За мен пътят до първия ми олимпийски медал в Мюнхен 1972 бе много дълъг. Започнах да тренирам лека атлетика 12 години по-рано. Участвах и 4 години по-рано на игрите в Мексико 1968, но тогава нямахме представа от аклиматизацията. Знаете в Мюнхен 1972, за бутнатата от мен летва. После и филм правиха, но аз отказах да го гледам, защото за мен това вече беше история. Истината е, че летвата падна, 17 секунди след като бях направила опита и вече бях седнала на скамейката. Моето мото е „Всяко зло за добро“. Върнахме се от олимпиадата и малко след това в Загреб на тристранната среща Югославия-България и Испания поставих световен рекорд“, разказа още Благоева. „След това бях решила да приключа, но благодарение на моя треньор, на баща ми и екипа ми започнах подготовка за следващата олимпиада в Монреал 1976. Там отидох 13-та по постижение и даже изобщо не исках да заминавам. Нямах силата от Мюнхен, но имах опита. За състезанието започнах да загрявам в 12,30, а последният ми опит бе в 18,45 ч. Единствената ми мисъл бе по-скоро да дойде края. Топлехме се с едни одеала от хотела, докато другите бяха с модерни анцузи и грейки. Аз не знаех, че ако скоча 1.93 м от втория опит ще стана олимпийска шампионка. Беше ми все едно дали съм втора или трета. И така останах с бронзов медал“.

Мирела Демирева с радост разказа пред медиите за пътя си към сребърния медал от олимпиадата в Рио.

“Щастлива съм да бъда част от нещо, което е много по-голямо от мен. Винаги съм търсила да бъде смислена и мисля, че точно атлетиката и високият скок е мястото, което намерих за себе си. Знам, че високият скок не започва и не завършва с мен. Винаги съм скачала с много радост и благодарност, че има място за мен в едно толкова красиво нещо като високия скок. Много не си позволявам да се връщам към Рио 2016, тъй като все още работя, имам цели, задачи и не искам да се отпускам и да лягам на някакви стари успехи. Въпреки че определено не ми е трудно да се мотивирам, защото много обичам това, което правя. Може би два акцента за Рио и как се стигна до този медал.

Едното е захарче. Години преди Рио бях на едно състезание във Франция, което беше много зле. Беше период, където тотално се блъсках на 1.85 м, не ми вървеше скокът, бях много отчаяна. Тогава на закуска имаше едно захарче, което беше обвито с хартия на Бразилия. Спомням си, че си сложих тази хартийка в портмонето. А треньорът ми (б.а. Маринус Ван Лювен), с който ние сме наистина един страхотен тандем. Той е най-добрият ми приятел. Той беше казал, че може би преди 30 години преди да се случи Рио той е имал на бюрото си едно знаменце с флага на Бразилия. Някой път човек взима решение и точно заради това се случват нещата”, разказа Демирева пред журналистите. Тя каза още, че мечтае да спечели медал и от игрите в Париж.

„Благодаря и на първата ми треньорка Лиляна Видева, с която сме приятели, на родителите ми, които са бивши атлети. Майка ми Валя Демирева все още е една от най-добрите треньорки на България в спринта и от малка израстнах с емоциите на леката атлетика покрай нейната професия. – продължи Мирела.

„Аз съм в края на кариерата си. – оповести 34-годишната софиянка. „Преди не исках да ставам треньорка, но днес като че ли ще имам сили да се захвана с тази работа, защото не ми се иска да се отдалечавам от този свят. Олимпийският идеал за мен е най-святото нещо – утопия в реалния свят. Влизаш в олимпийското село и всички хора от всички краища на света са щастливи там. Нищо не може да се сравни с олимпийските игри. Бил ли си вече един път там, не си същия човек.“

В края на пресконференцията Йорданка Благоева и Мирела Демирева получиха по една книга от 80-годишнината на леката атлетика в България „На „Царица“ с признание и любов“ с автор Григор Христов.

Благоева бе и в музея на спорта, който също е в сградата на националния стадион „Васил Левски“, за да покаже двата си олимпийски медала, които е дарила на музея.

Прочети цялата публикация