Вярват ли французите, че ще забогатеят?

Французите гласуват днес извънредно, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори заради категоричната победа на крайната десница на евроизборите в началото на месеца. Една основна тема се превърна в център на кампанията, пише Юлия Борута от АРД - покупателната способност.

Партията на Макрон плаши с хаос при загуба

"Ние или хаосът" гласи основното послание на правителството, като хаосът според партията на Макрон може да дойде от две посоки - от крайното дясно или от крайното ляво. Министърът на икономиката Брюно льо Мер дори предупреди, че страната може да бъде поставена под финансовия контрол на ЕС, както преди години стана с Гърция. Премиерът Габриел Атал пък заяви, че икономическата програма на "Националния сбор" около Марин льо Пен ще струва 140 милиарда евро, а "когато разходите експлодират, експлодират и дълговете, покупателната способност се срива".

В същото време правителство, което отправя тези предупреждения, се справи толкова зле с бюджетирането, че Европейският съюз започна наказателна процедура срещу Франция заради дефицита, който достигна 5,5 процента. Държавният дълг също нарасна по време на управлението на Макрон - от 98 до 110 на сто от БВП. За това допринесоха енергийните мерки и помощите по време на пандемията, но също и фактът, че в началото на мандата си Макрон предостави данъчни облекчения на хората с високи доходи.

Затова правителството реши да спестява, но с посланието "да затегнем коланите" не се печелят избори. По-голямата покупателна способност се превърна в основен залог на кампанията на партията на президента. Управляващите обещават пакет от мерки в помощ на средната класа, сред които намаляване на нотариалните такси при покупка на първо жилище, увеличаване на пенсиите на фермерите, поевтиняване на учебниците, въвеждане на пенсионно осигуряване срещу едно евро на ден и разбира се - никакви нови данъци.

Левицата: по-високи заплати и по-ниска пенсионна възраст

Новото голямо ляво обединение "Нов народен фронт" от своя страна обещава да повиши заплатите в съответствие с инфлацията, както и безплатна храна за всички ученици. Друго ключово обещание е обратът в пенсионната реформа - възрастта за пенсиониране трябва отново да бъде свалена от 64 на 60 години, заяви комунистът Фабиен Русел. За да финансира това, левицата иска да въведе нови данъци върху богатството и свръхпечалбата. Със събраните средства минималната заплата трябва да бъде увеличена от 1380 на 1600 евро нето. Представителите на малкия и средния бизнес определиха този план като катастрофален, според тях това ще доведе до отпадането на стотици хиляди работни места.

И крайнодесните демонстрират щедрост

"Националният сбор" от своя страна замрази много от обещанията си. Пенсионната реформа не трябва да бъде отменена, казват те, а само ревизирана - така например всеки, който е започнал работа, преди да навърши 20 години, трябва да има право на 60 да се пенсионира.

Лидерът на крайнодесните Жордан Бардела обаче държи на две неща - да стимулира компаниите да плащат по-високи заплати, като премахне социалните разходи за увеличенията, както и намаляване на ДДС върху електроенергията, газа и горивата от 20 на 5,5 процента. Икономисти предупреждават, че подобен ход би отворил голяма дупка в бюджета. Освен това той не отговаря на европейските изисквания за минимално облагане на бензина и нафтата с 15 на сто.

Ще завие ли Франция надясно?

Управляващите се надяват на подкрепа от бизнеса, но реалността е друга - показват заглавията на най-влиятелния икономическия вестник "Лез'еко": "Макрон ни съсипва!", "Решението за възстановяване на страната вероятно е свалянето на Макрон". Явно е забравен фактът, че в началото на кариерата си Макрон премахна т.нар. данък богатство, реформира трудовото законодателство и превърна Франция в инвеститиционен магнит в Европа.

Скорошно проучване на института IFOP показва, че 41 процента от шефовете на компании биха гласували за "Националния сбор". В същото време обаче от работодателската организация MEDEF предупредиха, че плановете на "Националния сбор" са "опасни за френската икономика". Подобно предупреждение бе отправено и по отношение на плановете на левицата. Несигурността, породена от решението на Макрон за нови избори, вреди на Франция, обобщава Юлия Борута от АРД. През седмицата след решението на Макрон водещият индекс CAC 40 се срина. Изходът от тези избори обаче може още повече да повиши несигурността и дълговете.

Автор: Юлия Борута (ARD)

Прочети цялата публикация