90 години от рождението на Николай Бинев

Такъв съм си аз – един театър и една жена за цял живот... Признавам, това се дължи предимно на моя консерватизъм, каза големият български актьор Николай Бинев. Той остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе почти само на негова сцена.

„Мисля, че най-силното ми качество е умението да се съсредоточавам – и пред микрофона, и пред камерата, и на театралната сцена. Но ако ме изправите пред 50 или 100 човека на живо, моите колеги знаят, че аз просто съм умрял. Този ужасен страх, от дъха на публиката – с него не се свиква“, разказва актьорът, чиято кариера започва с музиката.

„Обичам да събирам и да се ровя в снимки на мои приятели. Моята голяма страст е музиката. Имам над триста касети с оперна и симфонична музика. Аз самият съм завършил музикално училище и понякога си мисля дали нямаше да е по-добре, ако бях станал музикант“, споделя той.

В НАЧАЛОТО Е МУЗИКАТА

Николай Бинев е роден на 5 юли 1934 г. в Сливен. Учи в Музикалното училище, в родния си град, свири на цигулка и пиано под ръководството на композитора и общественик Мишо Тодоров.

Наследява обичта към музиката от баща си Димитър Бинев, който е певец в хорова капела. „Когато дойдохме в София, не бях убеден какво ще следвам, но исках то да бъде музика. Но понеже от малък знаех руски език и имах хубаво произношение, затова ме взеха да играя главната роля в една училищна пиеса – „Зрелостно свидетелство“ от Лидия Гераскина. Изиграхме тази пиеса в кинотеатър „Георги Димитров“ и на мен много ми се услади“, разказва Николай Бинев.

Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ, днес НАТФИЗ) през 1958 г. След това е разпределен да играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Там Николай Бинев дебютира в ролята на Андрей, в постановката „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, с режисьор Любомир Шарланджиев. За ролята си получава първа награда за актьорско майсторство на Втория национален преглед на българската драма и театър през 1959 г.

РЪКА ЗА РЪКА В ТЕАТЪРА И В ЖИВОТА

На сцената на русенския театър Николай Бинев сключва брак с актрисата Домна Ганева, с която преминават заедно „ръка за ръка“ в живота и театъра. През същата година Николай Бинев е поканен в актьорския състав на Народния театър за младежта в София. На неговата сцена се превъплъщава в ролята на Монахов от постановката „Варвари“, Сократ от едноименния спектакъл по Гилерме Фигейреду, Стария от пиесата „Когато розите танцуват“ на Валери Петров.

Бинев участва в три от емблематичните постановки по драматургия на Питър Шафър – „Еквус“, „Моцарт“ и „Упражнение за пет пръста“. „Това е брилянтно написана драматургия. Докато играех, чувствах как публиката долу постепенно се захласва и гледа като омагьосана“, споделя актьорът.

Музикалните умения му помагат в изработване на образа на Славей горски в мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“, за което е отличен с първа награда на Втория национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър през 1976 г.

ЗАВИНАГИ С МЛАДЕЖКИЯ ТЕАТЪР

Николай Бинев режисира на сцената на Младежкия театър постановките „Зикови“, „Жена, цвете и прозорци на север“, „Гардеробиерът“ и „Аз чакам знак“. През 2000 г., по повод отбелязването на своите четиридесет години в Младежкия театър той поставя пиесата „Джин и медени питки“, в която му партнира актрисата Илка Зафирова.

В творческата си биография Николай Бинев има над 120 роли. „За мен театърът е най-топлото, най-истинското, най-сърдечното изкуство“, споделя актьорът през 2001 г.

Първата роля в киното е във филма „Стръмната пътека“ на режисьора Йонко Йонков. Признанието на публика и критика печели с образите, пресъздадени в „Обич“, „Нощем с белите коне“, „Умирай само в краен случай“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Сбогом, приятели“.

Николай Бинев е двукратен носител на наградата „Аскеер“ за водеща мъжка роля в пиесата „Две усмивки на Чехов“ през 1995 г. и за цялостен принос в театралното изкуство през 2000 г.

Умира в София на 8 декември 2003 г.

На 9 декември 2003 г., в съболезнователна телеграма до близките на актьора, президентът Георги Първанов отбелязва: „Своето име, душа и талант той свърза с Младежкия театър, на който отдаде всичко от себе си и остана верен през целия си житейски и творчески път. Киното и телевизията запазиха незабравими превъплъщения в многобройни образи, пресъздадени с изящество и ерудиция от големия творец. Съдбата му отреди мястото на неповторим актьор, естет и вълшебник на сцената, екрана и в ефира, дари го с обичта на поколения почитатели“. На 23 януари 2006 г., с указ на президента, Народният театър на младежта започва да носи неговото име.

През 2004 г., по идея на съпругата му Домна Ганева и по повод 70-годишнината от рождението на актьора, „Балкантон“ издава компактдиска „Николай Бинев пее“. В него са включени 23 песни и арии.

Прочети цялата публикация