Първан Симеонов: Ще бъда малко назидателен. Ще ми се да споделя нещо, за да ми олекне. Не се обиждайте…

Ще бъда малко назидателен. Ще ми се да споделя нещо, за да ми олекне. Не се обиждайте. Понякога наистина не мога да разбера как (не се шегувам) най-четящите и добронамерени хора, мои приятели - обикновено градски либерали - подреждат приоритетите в политическия процес.

Това написа във "Фейсбук" социологът Първан Симеонов.

Вчера една етническа в генезиса си партия на Балканите се цепна в гласуването почти на българи срещу български турци и имаше посещение на посланик. Но мнозина от прогресивния лагер из мрежите видяха най-вече... как изглеждало лицето на Пеевски при гласуването и почнаха с палавите карикатурки за прасета, соколи, тикви и тия три неща.

Борисов пък видимо беше притеснен да не вземе да мине партийната гарнитура, очевидно планирана само за вътрешнопартийно самонадъхване, а не за минаване, обаче пак интересно се оказа не това маневриране, а... лицето. Лицето, виждам, че продължава да е интересно и при новия патриарх - как точно гледал.

Утре ще гледат и на Радев лицето вероятно - докато той, например, побеждава в изборите.

Има нещо твърде симптоматично в това вглеждане в лица и килограми и публикуване на изкривени образи, снимани от телевизора. Акцентът върху повърхността, за сметка на истински важното, е вече натрапчив при тези хора. Години наред, например, демонизираха дядо Николай за някакви предполагаеми външни белези (присъщи за църковната дейност като цяло). После се оказа, че именно той явно е на тяхната страна в битката за БПЦ. Така демонизираха и нашумелия Никанор, ако правилно помня - защото имал изписан ктитор Цветан Василев в Църногорския манастир (все едно това е нещо ново в църквата). Години по-късно и той се оказа на тяхна страна, но го видяха едва сега, а не още преди години - когато на кулата в манастира му помня, че се вееше жълтото византийско знаме.

И в резултат на сериозните планове и надъхване... в църквата победи възможно най-отсрещното крило. В резултат на сериозните планове и самонадъхване в БФС победи отсрещното крило.

Сега в Европа и утре вероятно в САЩ побеждава най-противоположното крило. В Украйна, за съжаление, побеждава Путин,

макар че петима опоркаджии в сутрешни блокове ми обясняват от две години, че е обратното. С такава опозиция на Путин направо не му трябват съюзници. Четири години планове и изчегъртване, реформи и какво ли не и... ГЕРБ първи, ДПС втори. А отсреща - "Величие".

Въобще, навсякъде в нашия запад в момента тече преоценка на прогресивния и космополитен дневен ред. И заради собствената му сбъркана оптика и прекаляване. Които пораждат рязка реакция. Това е закономерен ефект на махалото.

Затова за кой ли път ми се дощя да напомня на всичките мои приятели, прозападните хора у нас, хора, които наистина вярват, мислят - като мен! - че краденето трябва да намалее, че България трябва да е истинска част от ЕС и НАТО: хора, трябва да се прави постоянно усилие към другите хора, трябва да спре идеята за монопол върху морала и доброто, трябва да се приеме, че другият съществува. Христо Иванов, например, го посочи ясно, опита да работи с другите по терена, успя или не успя, понесе цената и достойно постъпи.

Няма начин да прилагате още от същото и да получите по-добър резултат!

Не може на всички фронтове да губим и да се самоуспокояваме, че това е защото ДС-КГБ-Путин и всичко останало. Очевидно е, че просто обществото ни е такова. Вариант едно е да му се сърдим, че няма правилния вкус. Вариант две е да намираме диалог с него. За да се победи една крайност, не е нужна просто друга крайност, нужен е съюз с центъра. Винаги!

Прочети цялата публикация