Станимира Петрова: След две Олимпиади, всичко различно от стълбицата, ще е разочарование за мен

Българската боксьорка Станимира Петрова е една от надеждите ни за медал на Игрите в Париж. Преди заминаването за френската столица тя даде специално интервю пред колегите от Gong.bg.

В него 33-годишната световна шампионка и многократна европейска златна медалистка говори за детството си, амбициите и бъдещето си. Жребият не беше благосклонен към нея и още на 1/8-финалите утре Петрова ще се изправи срещу много силната представителка на Тайван – Хсиао вен Хуан, която е действаща световна шампионка и бронзова медалистка от Игрите в Токио 2020. - Станимира, как започна да се занимаваш със спорт? - Покрай брат ми. Той тренираше таекуондо и аз много исках да съм като него - настоявах, плачех, тръшках се и накрая ме записаха. - А спомняш ли си първия си треньор по бокс? - Помня всички. И в таекуондото, и в бокса. След 15 години занимания с таекуондо и на шега започнах с бокса. Най-дълго съм била със сегашния ми треньор - олимпийският шампион Петър Лесов. - Бойно дете ли беше? - Бях буйна, но никога не съм се била навън. Успявах са спечеля споровете вербално. - Разкажи някоя интересна история от детството си. - В 5-6 клас бях от по-отраканите момичета. Играехме си на приспиване. Притискаш една точка на сънната артерия и така. Показвах го на останалите със себе си и по едно време съм паднала на земята с прави колена. Бях цялата синя. Другите са ме събудили, но интересното е, че след тази случка станах ритмична, почнах да рисувам. Всичко започна да ми се отдава. - Имаш ли любими боксьори? - Като малка харесвах Брус Лий от филмите, а също и Мохамед Али. В момента обаче искам хората да подражават на мен. - Спомняш ли си първия златен медал? - Ако изключим републиканските първенства, първото ми злато беше от Световното първенство (б.р. преди 10 години). Бях много горда и щастлива, трудно ми беше да го повярвам. - Обмисляш ли да се занимаваш с професионален бокс? - По-скоро не. Целта ми е да спечеля олимпийски медал. - Забрави ли вече бъбречната криза и операцията, които те извадиха от Световното първенство в Индия миналата година? - Няма как, това е най-драматичният момент в живота ми. Но в нито един момент не съм мислила да се отказвам. По същото време тази година пипнах вирус, който ме държа месец и половина. Заради това пропуснах Европейското първенство в Сърбия. Исках да играя, но докторът ми забрани. - На миналата Олимпиада в Токио бързо приключи участието си. - Много бях разочарована, в Рио също. След Токио се бях отказала, 3-4 месеца не влязох в залата. Треньорите и Стефка Костадинова ме убедиха да се върна. Петър Лесов вярва в мен и той е основната причина да продължавам да преследвам мечтата си. - Как определяш шансовете си за медал в Париж? - Това е мечтата ми, както вече казах. След две участия на Олимпиади, всичко различно от стълбицата, ще е разочарование за мен. - Мислила ли си какво ще правиш след Олимпиадата? - Ще видим, но вече ми е време за деца. - Може ли да те видим като треньор? - Нямам такива амбиции, ще се насоча към мениджърската професия. Но след време може би.

Прочети цялата публикация