Дачков: Лейди Гага има излъчването на табуретка в съчетание с екстравагантност на ранен джендър от Лъвов мост

След Селин Дион (Мая Нешкова от Монреал) и проемоционалната естрада тип НДК зала 1 (Адел и Лили Иванова) нещо и за Лейди Гага, трансджендъри и сие. Лейди Гага е в бизнес класата на бездарната музика и световната слава от поредицата на Мадона до Тейлър Суифт. Жени, които нямат талант за музика и които имат меко казано посредствени гласове, но са световно известни именно с бранда, който индустрията прави от тях.

Мадона е кошмарно бездарна певица, която заложи на скандала, почти четиридесет години преди геят от Париж да открие топлата вода на Олимпийските игри онзи ден (поамериканчената Франция бе най-унизителната гледка на това шоу - подражателска тв култура, която унищожи високата култура на Париж - елегантност, изтънченост и красота. Вместо тях видяхме вамериканчени гей тулупи с разхайтена натрапчивост).

Но да се върна на Мадона. Тя е нула като музикант, но с 200 като амбиция, а индустрията я наложи за нещо без да е нищо. Перхидролено зеро̀. Има напълно незапомнящо се лице и присъствие, но влезе в глобалната слава само защото продаваше долнопробната си и доста селска порнография по световните сцени и телевизията. Помня, че още докато бях голям фен на всичко американско, това ме шокира. Нейната бездарност биеше на очи. Аз все пак слушах и слушам Ела Фицджералд.

Лейди Гага е в линията на Мадона. Глас, който има излъчването и енергията на табуретка и сушилня за пране в съчетание с екстравагантност на ранен джендър от 90-те от Лъвов мост (по Любо Дилов-син). Напълно бездарно пеене с много агресивен пиар, който шокира с разминаването между претенция и възможности. Тя е средна певица от пиано бар "Синатра" със световна слава. Това е изумително. Не нейното бездарие, а нейната популярност. Впрочем артистичният ѝ псевдоним е единствената ѝ адекватност. Наистина е Лейди Гага - банална сврака на популярността. Когато я слушам, никога не съм сигурен дали е тя или българска певица, която пее на английски. Няма красив глас, няма красота, не е секси, не е и екстремна като Мадона и въобще не е ясно защо е култ и известна. Енигма на посредствеността, която е във фокуса на света.

За Тейлър Суифт все още не мога да кажа нищо, защото все още нито мога да запомня лицето ѝ, нито гласа ѝ. Знам, че се води алтернатива на джендърите с проконсервативната си линия, но музиката ѝ е толкова в мейнстрийма, че звучи като безлично радио или изпълнение от риалити формат. Светът търси таланти под дърво и камък...

Всичко това е дух на времето. Тези жени пеят колкото могат, но това няма нищо общо с музиката и вълнението от срещата с таланта и красотата на изкуството, било то и популярно (и в него има гениални като Бийтълс и талантливи като "Куин", "АББА" или гласовете на Уитни Хюстън и Арита Франклин). Днешните са марка, която се продава. Бездарен продукт на пазара за илюзии и симулакруми на копнежа по същинската красота, която отдавна ни се е изплъзнала.

Шоуто в Париж на талантливото момче-гей от Франция беше точно такъв феномен - той показа какво може този свят. Не може нищо повече от това да си извади половите органи по телевизията. Някои наричат това дързост, други жестоко съвременно изкуство, а то си е най-безпомощен ексхибиционизъм и крясък за внимание от безсилие. Свят без дух, който е пропаднал в дребнотемието на баналното самонаблюдение и манифестиране на телесните си особености, които са едни и същи, откакто ги има. Мисля, че това е дълбоко бездарно, защото няма никакъв Божи дух в него. Никакъв. Това е човекът, оставен сам на себе си. Объркано в транса си ЛГБТ+ същество в екстатична поза на любящ света трансхуманист."

Прочети цялата публикация