Петър Мицин: Оставих душата си в басейна, не очаквах да поставя световен рекорд

Петър Мицин говори пред колегите от Gong.bg още преди старта на Олимпийските игри в Париж. 18-годишният плувец разказа повече за детството си и пътя си в спорта, както и за световния рекорд при юношите. Разбира се той обърна внимание и на Олимпиадата и целите си.

Ще те върна доста години назад, как реши да се занимаваш с плуване?

-Реших да се занимавам с плуване още като бях малък, не помня точно кога, но нашите ме записаха на плуване във Велинград. Там нямаше много избор като вид спорт. Плуването ни се стори най-добре, като там е малко вероятно да се травмира човек, като скочи да стъпи накриво или да навехне нещо. Затова решихме, че плуването най-добре ще ми се отрази. Започнах да тренирам не толкова сериозно в първите годините, но впоследствие започнах да изграждам себе си като спортист и добра личност. Започнах да печеля медали по турнири в България, тогава бях юноша и младша възраст, това беше началото на моите успехи. Тогава започна моята плувна кариера.

Как премина детството на Петър Мицин?

-В много игри. Също с училище, тогава учих във Велинград. Като в осми клас трябваше да се преместя в Сандански, като там учих в спортно училище. Наскоро завърших, онзи ден кандидатствах да бъда студент в НСА.

И двамата ти родители са били спортисти – това по някакъв начин повлия ли на избора ти и ти да се занимаваш със спорт?

-Абсолютно. Понеже майка ми е тренирала лека атлетика, а баща ми ски биатлон и тези спортове изискват много издръжливост и същото се е прехвърлило на мен, за което съм благодарен. Като бях малък и ме учеха много на дисциплина.

Ти лично кога усети, че искаш плуването да стане не хоби, а твоя начин на живот?

-Когато ме приеха в националния отбор, първото ми официално писмо, в което пишеше, че съм поканен на лагер тук в Дианабад. Това за мен беше нещо ново, даже страшно бих казал. Отивах в София, не знаех с кой ще плувам и къде. Различни хора и различна обстановка, но бързо се сприятелих тук с останалите плувци и сме много добри приятели.

Какви са спомените ти от първия ти треньор?

-Tреньорката, която вече не е сред нас, ме научи на много неща като дисциплина, изпълнителност и дори да бъда по-добър човек. Не само в басейна, но и извън него. Беше много сериозна треньорка.

Ако днес можеше да ѝ кажеш нещо, какво би било то?

-Бих ѝ казал, че съм европейски шампион за юноши, световен рекордьор за юноши и също световен шампион при юношите.

Как се стигна до решението да се преместиш в Сандански и в началото да живееш сам?

-Трябваше да продължа своята плувна кариера и реших, че ще се състезавам за плувен клуб „Вихрен“ в Сандански, където знам, че условията са идеални. Басейнът е открит, с минерална вода, а през повечето време от годината в Сандански е топло. Това ми се стори като точното място за мен, започнах да тренирам. Моят треньор видя, че има потенциал в мен и ми обърна доста внимание. Много се грижи за мен. Гледа да съм в много добра форма.

Какъв треньор е Николай Вакареев?

-За мен той е най-добрият треньор в страната. Дава много съвети и не само за плуването, а и извън басейна. Той е като втория ми баща.

Освен твоят треньор и твоите близки, друг повярва ли в теб?

-Ами да всъщност моите приятели повярваха в мен. Те винаги са до мен, подкрепят ме, когато съм по състезания. За мен това е много важно.

Когато постави световния рекорд на 400 метра свободен стил, макар и при юношите, това нещо очаквано ли беше за теб или дори ти се изненада?

-Дори аз съм изненадан. Честно казано най-малко очаквах световен рекорд при юношите. Така се случи, че 400 метра беше в последния ден на състезанието и аз се настроих така че да си оставя душата в басейна, с всички сили го изплувах. Дадох повече от максималното и накрая дори аз не успях да повярвам на таблото.

Знаем, че семейството ти се премести година след теб в Сандански, за да живеят при теб. Каква подкрепа ти оказаха те?

-Те ми оказаха много голяма подкрепа. Първоначално бях на общежитие в спортното училище, след което видях, че няма да стане така понеже трябва да се спазва хранителния режим на всяка цена. Трябваше да си дойде майка ми, със сестра ми, понеже няма как да сме в два различни града и да плуваме. Те дойдоха в Сандански и там живеем в момента, за да може тя да ми готви хубава храна и да бъде с мен, да ме подкрепя.

За първи път ще представяш България на Олимпийски игри – какво е чувството?

-Чувството е огромна радост и благодарност най-вече към моя треньор за всичко, което сме постигнали дотук. Голяма отговорност е също, защото трябва да представя България на най-добро ниво.

Можем ли да очакваме от теб да атакуваш медал?

-Може и медал, но това е много голяма стъпка и цел. Не би трябвало това да ме отказва. Трябва да се стремим към невъзможното.

За финал на разговора ни да си пожелаеш нещо в професионален и личен план, както и да пожелаеш нещо на всички български олимпийци.

-Първо си пожелавам да бъда жив и здрав, моите треньори, семейството и всички които познавам да са живи и здрави. На всички други сънародници им пожелавам да са успешни и да постигат целите си. Да представят нашата родина на най-високо ниво.

Прочети цялата публикация