Кеворк Кеворкян: Не се препоръчва за деца под 12 години

Ясно е, че отдавна никой не може да бъде предпазен от всевъзможните волности на телевизиите. Ден след ден, те нахално ни демонстрират, че изобщо не зачитат никакви професионални и етични правила. За добрия вкус да не говорим – той завинаги е изхвърлен от телевизионните предели.

Отскоро телевизионният канал STAR KRIME предлага продукцията си след предупредителния текст „Не се препоръчва за деца под 12 години“. Дълги години обаче текстът предпазваше „лица под 12 години“. Какво е предизвикало тази промяна, защо са зарязали „лицата“ и са се съсредоточили единствено в децата? И то тогава, когато други продукции в други жанрове успешно развращават телевизионната публика.

Такъв е случаят с немалко политико-публицистични предавания – и това е неизбежно, особено когато те постоянно ни натрапват герои на Прехода, които са си едни формени хайдуци и дори не крият това.

Един от най-потресаващите знаци на Разпада неотдавна ни достави проучване на БАН, според което близо една четвърт от анкетираните младежи бяха споделили, че нямат нищо против да забогатеят по криминален начин.

Блестящи сериали като „Разобличаване“, „Черният списък“, „Бул“, както и „Престъпни намерения“, „Военни престъпления“, „Полицаите от Чикаго“ и „Синя кръв“ не представляват никаква заплаха за зрителите. Това се отнася и за

„От местопрестъплението“, версиите „Маями“ или „Лас Вегас“ – някои епизоди от този сериал най-много да ви развалят вечерята, защото твърде детайлно показват как съдебният лекар човърка из нечий труп, докато търси истината.

Специално „От местопрестъплението“ има солидна превантивна роля – той демонстрира такива постижения в криминологията, че апашите трябва направо да зарежат мераците си.

Все пак, дори и труповете могат да ти скроят някой номер. В един от епизодите на този сериал патоанатомката за малко да получи сърдечен удар, понеже един труп се раздумка в камерата, в която бе поставен. Оказа се, че парамедиците прибързано са констатирали смъртта на някакъв пострадал и са го закарали в моргата.

Какво пък, възможни са и такива неща – колкото да подскажат, че Животът се случва и на най-невероятните места и не е нужно лекомислено да го отписваме.

„Не се препоръчва“ - къде липсва това предупреждение?

Очаквано, тъкмо там, където е най-нужно. Има предавания, които в никакъв случай не бива да бъдат излъчвани без това предупреждение, защото могат непоправимо да увредят невръстните зрители.

Това, най-напред, са повечето псевдополитически предавания – изпитанията, на които те подлагат публиката си, превъзхождат дори уменията на закоравели престъпници.

Спокойно можем да ги оприличим на серийни убийци – и те като тях не могат да се преборят с тъмните си инстинкти. Все пак, накрая повечето от истинските убийци попадат в клопката на правосъдието. За телевизионната полит-халтура обаче няма правосъдие, от години я приемаме такава, каквато е, публиката се е примирила с нея.

Дори не си правят труда да я отличат с един кратък текст, ето така: „Парламентарен контрол – не се препоръчва за онези, които все още донейде са с целия си. Предаването е телевизионен „новичок“ за лицата и децата под и над 12 години“.

Тук сме свикнали да свикваме с всичко – за жалост, а може би и за щастие – иначе ще полудеем. Свикнали сме да ни приемат за идиоти и непрекъснато да огласяват това. С такива прекършени хора и новичок няма да се справи. Отровени сме с по-ефикасна отрова.

И затова „Парламентарен контрол“ не е забранен дори за деца под 12-годишна възраст. И те могат спокойно да попиват нещо, което няма нищо общо с парламентаризма, нито пък с контрола. И, в същото време, могат да се наслаждават на варварствата, на които е подложен клетият ни език.

Да кажем така: когато политиците изкуствено се тръшкат за все по-пагубната „функционална неграмотност“ на българските ученици, не им ли минава през ума, че това е последица преди всичко от тяхната собствена „функционалната негодност“?

Знаят го – но нищо няма да направят. Ще им се досвиди дори едно лаконично-вежливо текстче, нещо от порядъка: „Не се препоръчва на българите от една до сто години да мислят“.

Тук обаче си падаме не по препоръките, а направо по забраните. Дори и не по забраните – а по липсите. През последните трийсетина години властниците тихомълком налучкваха и сетне следваха един списък на задължителните липси. И днес вече обикновеният нашенец трудно може да си даде сметка, какво точно и най-напред му липсва.

Упорито му препоръчваха да се мисли за свободен – а човек, който само се мисли за свободен, трудно може да схване, какво точно му липсва.

И изглежда вече никога няма да се сети, какво представлява Истинският Живот.

„Не се препоръчват фантазии за нищо друго, освен за това, което ви е сервирано“ – ей този текст може да бъде прикачван към всичко, което ни заобикаля. Вече - и до края на света.

Най-отгоре в този списък е задължителната липса на Памет.

Както я оглозгват в наши дни, голям зор ще видите, например, докато внушите на децата и накрая те повярват, че Левски е Апостолът Български. Но изведнъж те чуват от телевизиите, че и онази невзрачност, Сапуненият Денков, казва, че бил Апостол.

Но и пред тази налудна хвалба липсва предупреждението, че не се препоръчва да бъде консумирана от деца под 12 години, нито от лица над 12 години. И кой по-лесно ще повярва за въпросното „апостолство“ – тия под 12 години, или ония над 12?

Един от не толкова двусмислените нашенски лафове ни предупреждава, когато сме го докарали до „под кривата круша“. О, блажени времена, когато една крива круша е била ориентир някакъв. Сега сме в тресавището и даже ни е неудобно да погледнем назад, към онзи Криволяк, ако изобщо все още го виждаме.

И вече не се вглеждаме дори в криволиците на собствената си Съдба – срам ли ни е или някой ни го препоръча?

Чухте ли, посланикът на САЩ в София казал, че „България процъфтява благодарение на НАТО“.

Ето това е един съвсем балансиран текст, който може да се излъчва постоянно преди новинарските емисии на телевизиите, а и преди всички други предавания, с допълнението: „Препоръчва се без никакви ограничения“.

И щом процъфтяваме, да се разведрим с една нашенска история.

Както стана дума по-горе, в Америка дори труповете се събуждат в моргата, малко преди да ги нарежат.

Тук сме още по-добре. Знаменит професор-хирург, директор на болница, се разминава с млад лекар. „Как сте?“ – попитал от учтивост професорът. „Отлично – започнал да подхвърча младокът – направо отлично, операцията мина успешно!“

Професорът се умислил и накрая отронил: „Каква операция, бе идиот – това беше аутопсия!“

Излиза, че тук - и там - и труповете се съживяват по различен начин.

Прочети цялата публикация