Общините могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г.

Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро. Но за да бъдат ефективно използвани, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове. Около това послание се обединиха участниците в Международна конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда", организирана от Министерство на околната среда и водите съвместно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, НСОРБ и Коалиция за климата. Тя се проведе на 30 юли 2024 г. в хотел „Милениум" в столицата като част от Съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се провежда между 27 юли и 2 август в София. Дискусиите бяха посветени на това как двете мисии на ЕС - за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата - стимулират взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели. Причината IPCC да се фокусира върху проблема е растящият дял на общите емисии на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда

Прочети цялата публикация