Пожарът в ДПС може да се прехвърли към ГЕРБ

Не е изключено ГЕРБ да спечелят и очакваните през октомври нови избори. Но една поредна тяхна Пирова победа и осми провал с мандата за кабинет рано или късно ще поставят въпроса най-малкото за оттеглянето на Борисов.

Преговорите на ИТН с парламентарните партии за съставяне на правителство не просто са обречени да не доведат до резултат. Те сочат, че и в 51-ото Народно събрание политическата криза най-вероятно ще продължи. Защото въпреки любезността все пак да се разговаря с мандатоносителя, политическите разделения са се задълбочили още повече. Разцеплението в ДПС и отменената от Конституционния съд (КС) съдебна реформа стесниха до минимум възможностите за съставяне на парламентарно мнозинство не само в този, но и в следващия парламент.

Пеевски постави ГЕРБ в пълна изолация

Бруталният опит за овладяване на ДПС от Делян Пеевски и последвалото разцепление в партията доведоха до унизителния провал на първия мандат на ГЕРБ. Кабинетът „Росен Желязков“ получи с 15 депутати по-малко подкрепа от кабинета „Николай Габровски“ – първия път, в който правителство на ГЕРБ бе отхвърлено. За последните 3 години обаче ГЕРБ има и 5 неизпълнени мандата като първа или втората политическа сила – два пъти номиниран за премиер беше Даниел Митов, два пъти – Мария Габриел, и веднъж Десислава Атанасова върна папката на президента, без дори да се стигне до премиерска номинация.

Твърде вероятно е след очакваните през октомври избори ГЕРБ отново да спечели първото място и за осми път да не може да състави управление. Защото Бойко Борисов не може да се „отвърже“ от Пеевски и да намери какъвто и да е коалиционен партньор, дори не може да се приближи обратно към вчерашния си партньор ПП-ДБ.

КС обрича ПП-ДБ на невъзможни компромиси

Отменената съдебна реформа върна ПП-ДБ в изходна позиция в битката ѝ за своята главна кауза. Тя ще трябва да се бори за нея с малки и бавни стъпки или да рискува да я постигне чрез Велико народно събрание. Второто обаче означава да направи тежки компромиси с други политически сили, които биха поискали в замяна съвсем различни промени в конституцията, които ще са напълно неприемливи за нейните избиратели, а и остава рискът накрая коалицията отново да бъде изиграна. Плахите наченки за сътрудничество в края на този парламент не могат да постигнат някакво анти Борисов-Пеевски мнозинство в следващия. Не само защото между ПП-ДБ и „Възраждане“, БСП и ИТН има твърде много идеологически различия, а защото антикорупцията, която сега ги сближава, отново не може да бъде гарантирана, че ще се случи системно чрез съдебна реформа. Ако за постигането на частични резултати по тази реформа залогът е коалиционно управление на ПП-ДБ с русофилите, социалистите, депесарите на Доган и хората на Слави Трифонов, то той би бил прекалено голям и рисков – ще трябва да се правят много други отстъпки, които биха били неприемливи за избирателите на ПП-ДБ. Дали обаче изобщо е възможно такова мнозинство за ограничаване на щетите от решението на Конституционния съд ще се види ясно още този месец – с това, дали ПП-ДБ ще получат подкрепа за внесения от тях законопроект, който забранява на сегашния Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председател на Върховния административен съд.

На дневен ред може да дойде оттеглянето на Борисов

Траен изход от политическата криза едва ли може да се намери без да се състави мнозинство около ГЕРБ или ПП-ДБ, или отново от двете заедно. Колкото и електорално да пораснат „Възраждане", БСП и някое от ДПС-тата (ИТН няма как да се увеличи петкратно, за да стане голяма колкото преди 3 години), те не могат да са водачи на коалиции, защото идеологически са самоизолирани, а трите заедно едва ли биха постигнали сами мнозинство. Затова ако възелът „Пеевски" не бъде разсечен, може да се очаква процесите на разцепление да се насочат и към коалиционния му партньор, когото той е поставил в зависимост. Поредна Пирова победа на ГЕРБ и осми провал с мандата за кабинет рано или късно ще поставят въпроса най-малкото за оттеглянето на Борисов, ако силата на Пеевски се съхрани след изборите и ако лидерът на ГЕРБ не се откъсне от него.

Има ли партиите какво да кажат на избирателите си?

Предизборната кампания за основните все още политически сили – ГЕРБ и ПП-ДБ, изглежда ще е трудна до невъзможност. ГЕРБ няма какво ново да каже на избирателите си, въпреки заричанията на Борисов, че партията му ще говори „какво ще направи, с какво ще надгради, какво ще изпълни“ – просто защото ако не може да управлява, не може почти нищо от обещаното да направи. ПП-ДБ могат да кажат на избирателите си – видяхте ли колко прави бяхме за Пеевски в предишната кампания, но и те не могат да предложат друго, освен още от същото. Дори много по-малко от същото заради посечената от КС съдебна реформа. С надграждане на постигнатото от кабинета „Денков“ едва ли ще запленят мнозина, без и те да са отговорили на основния въпрос – с кого ще управляват. След провала на сглобката и „научаването на уроците“, на лидерите на ПП-ДБ предизборно ще им е невъзможно дори само да допуснат нова сглобка с ГЕРБ. Още по-трудно пък ще им е да кажат на поддръжниците си, че сега ще се обърнат към „Възраждане“ и БСП.

Така избирателите няма да получат в предизборната кампания ясен отговор за възможните коалиции, а значи и за властта в следващия парламент, още повече, че вече не се вижда и здрава основа, върху която биха могли да се изградят управленски коалиции. Това обрича октомврийския вот на още по-ниска избирателна активност и относително повторение на сегашната партийна картина в следващия парламент. Освен ако кризата не роди силен протестен вот и не се появят негови нови носители. Или пък се случи извънредно събитие, което радикално да промени разстановката на силите в някоя посока, като например ГЕРБ или ПП-ДБ се доближат до самостоятелно мнозинство.

*** Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация