7 август 626 г. Света Богородица спасява Константинопол при обсадата на авари, славяни и перси

На 7 август 626 г. завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, перси и други народи. Това е първата по-голяма обсада на Константинопол през Средновековието и отчаян опит да бъде завладяна "царицата на градовете", но проблема с проникването в Златния рог още не е решен и това не позволява на нашествениците да завземат града.

Славяните правят отчаян опит със своите лодки, пригодени за плаване по реки, да проникнат във византийската столица чрез бурните и опасните течения на Босфора.

Във византийската книжнина са запазени твърде голям брой сведения върху обсадата на Цариград през юли-август 626 г. от страна на авари, славяни и перси.

Между най-важните и ценни извори за това събитие е и едно анонимно църковно слово. Въз основа на някои данни може да се заключи с голяма вероятност, че то е било произнесено от Теодор Синкел на 7 август 627 г., следователно на първата годишнина след прочутата обсада, уточнява "Историята на света".

В съгласие с тогавашните религиозни схващания авторът на словото е обяснил неуспеха на обсадата със застъпничеството на Богородица.

Вследствие на това цялото му слово е изпълнено с възхвали и благодарности към нея. Въпреки реторичния език и многобройните цитати и намеци из Писанието това слово съдържа извънредно много подробни вести за целия ход на обсадата, която е била устроена от аварския хаган с помощта на славянските племена и от персите.

Император Флавий Ираклий Август (Ираклий I) води продължителна и изтощителна война с Персия. Персийците успешно завладяват римски територии включително и в Мала Азия и отказват предложенията за мирни преговори на Ираклий.

За да обърне хода на войната, през 622 г. императорът лично оглавява войската си, тръгвайки на добре подготвен поход към Армения. Докато източноримската армия е на поход и напредва на изток, през юли 626 г. персийска войска пристига край Константинопол и обгражда града от азиатската страна.

Действията на персийците са координирани с аварите, които чакат удобен момент да нападнат Източната Римска империя, макар да имат сключен мир с нея.

Авари и славяни пристигат край столицата в края на юни и започват подготовка с обсадно оборудване за атака от европейската страна. Започват сблъсъците със защитниците на града, действията на които са ръководени от константинополския патриарх Сергий I.

Нападенията нямат успех, а персийски салове и славянски моноксили, които опитват да прекарат персийска войска от другата страна на Босфора, са унищожени от византийските кораби.

След неуспешните си нападения, аварите се оттеглят на 7 август и слагат край на обсадата. Макар персите да остават на азиатския бряг на Босфора през зимата, опасността за Константинопол е преминала.

Неуспехът на обсадата спасява империята, аварите никога повече не заплашват сериозно Константинопол, а след победата на Ираклий през 627 г. в Битката при Ниневия идва и краят на войната.

Прочети цялата публикация