Господи, ти напред, аз назад! С тези думи Божидар Андреев мачкал в Париж

Рядко ще срещнете велик спортист, който да говори за олимпийския си медал с чувство за дълг – не просто с гордост. Бронзът на Божидар Андреев е наистина историческо постижение. За първи път от 12 години страната е сред призьорите на Олимпийски игри в щангите след серията от тежки проблеми и репутационни щети.

Успехът на 27-годишния българин е и огромен връх за самия него – момче, родено в ромската махала на сливенското село Тополчане, което едва не е принудено да се откаже от спорта заради финансовия батак и вътрешните интриги в Българската федерация по вдигане на тежести.

Но преди всичко Божидар Андреев искаше да посвети своето отличие на хората, пред които е поел обещанието да стигне до медалите. Трима от тях са покойници. Бащата и братът на Божидар, които първи са го запалили по вдигането на тежести като дете, вече не са между живите. Третият човек, пред когото 27-годишният атлет искаше да се преклони в най-силния момент в спортната си кариера, е дъщерята на неговия личен треньор и наставник Пламен Братойчев – Преслава.

Едва на 29 г., през юли 2021-а Преслава Братойчева губи живота си заради онкологично заболяване. Младата жена е диагностицирана с болестта малко след като ражда сина си. Стотици души се включват в благотворителни кампании, концерти и турнири, за да помогнат за събиране на средства за лечението ѝ в Турция. За съжаление не успяват да я спасят.

Божидар Андреев прави олимпийския си дебют в Токио само няколко дни след смъртта на Преслава. Още тогава иска да спечели медал, както ѝ е обещал, но остава пети в света. За него трагедията в семейството на треньора е лична трагедия. Пламен Братойчев е човекът, който открива таланта на Божидар още когато момчето е на 12. През 2011 г. той му помага да се премести от родното село в Сливен, за да може да тренира сериозно.

Три години по-късно през 2014 г. Андреев става младежки олимпийски шампион в Китай. Малко след това обаче момчето остава без дом, след като завършва спортното училище в Сливен. Роднините му в Тополчане живеят бедно, нямат възможност да го подкрепят финансово въпреки явния му потенциал за високи постижения. По това време Андреев получава предложение да се състезава за Азербайджан срещу 250 000 долара – но той отказва.

„Искам да се състезавам за България, да прославям България. България е моята родина. Не мисля да вдигам под чужд флаг. Има по-важни неща от парите“, казва той в свое интервю. Общината не може да му предостави жилище. Бъдещият олимпийски медалист се принуждава да живее в стаичка в спортната зала, в един момент треньорът Братойчев го приютява в своя дом. Известно време Божидар работи като касиер в супермаркет, за да може да се издържа.

През 2016-а от Федерацията по вдигане на тежести не позволяват на Божидар Андреев да пътува заедно с Пламен Братойчев на Европейското първенство в Норвегия. Тогава завършва четвърти, след като треньорът на националите Иван Иванов не записва по-високата тежест, която Божидар е готов да вдигне за медал.

Разочарованията го карат да обмисля отказ от спорта на 20-годишна възраст, но е разубеден да се върне към тренировките и успехите се повтарят. През 2018-а става европейски шампион до 23 г., през 2019-а печели два златни медала от Европейско за младежи и мъже, следват бронз на Световното, още два бронзови медала на Европейско през 2021-а и 2022-а, както и още една европейска шампионска титла през 2024 г. в София. Семейството му успява да събере пари, за да плати сметката си за ток, за да може да гледа победата.

Сега дойде време и за изпълненото обещание – бронзов медал от Олимпийските игри. Българският състезател е единственият, който прави шест поредни успешни опита в турнира в Париж, но остава с малко под шампиона и сребърния медалист. Третото място не го разочарова – важното е, че се връща с медал. Това вероятно ще е и краят на състезателната му кариера. Божидар Андреев планира да стане помощник на треньора си Пламен Братойчев и да открива нови таланти сред децата, които му се възхищават.

Цялото му семейство са вярващи хора. „Господи, ти напред, аз назад“, са думите, с които той излиза на състезания. Близките му повтарят колко благодарни са на Бог, че му помага. Божидар Андреев и Пламен Братойчев заслужават признание от цяла България за пътя, който изминаха – и поклон пред силата, с която преодоляват всички трудности.

Прочети цялата публикация