Вино е добре да се пие, но не и ракия? Така ли е наистина?

В някои европейски държави предпочитат ракията, в други виното. Къде е България и какви са навиците за консумация на алкохол в другите европейски страни?

Дали човек ще изпие чаша вино или ще предпочете да консумира твърд алкохол зависи в немалка степен и от това къде живее. Употребата на алкохол е дълбоко вкоренена в културата на отделните народи и страни, твърдят изследователи, проучили консумацията на алкохол в страните от ЕС, Исландия, Норвегия и Украйна.

В Европа се открояват няколко държави, в които консумацията на алкохол е особено тясно свързана с повишения риск от заболявания и смъртност. Това са Украйна, Литва, Латвия и Естония, както сочат данните за последните 20 години. Учените свързват консумацията на алкохол и с намаляването на продължителността на живота, като и по този показател Украйна е първа, следвана от Латвия и Литва.

Вино може, а ракия не?

Най-големи са пораженията от алкохола в страните от Източна Европа, където по-често се консумира твърд алкохол. В Западна Европа хората предпочитат да пият по-леки алкохолни напитки. Но дали това означава, че е добре да пием вино, но не и ракия?

Юрген Рем, който е един от авторите на изследването, съветва да не правим прибързани заключения. "10 грама алкохол са си 10 грама алкохол - без значение дали пиете напитки с висок градус, вино или бира", казва ученият в интервю за агенция ДПА.

В различните държави се пие различно

Като цяло изследователският екип описва шест модела на пиене на алкохол, характерни за населението в европейските държави. Интересно е, че учените не откриват големи различия в количествата изпит алкохол между отделните страни, а само някои регионални особености.

Така например в Южна Европа, където се консумират предимно вина, общата консумация на алкохол на глава от населението е била около 9,2 литра годишно - в страни като Франция, Италия и Гърция. В балтийските държави (Литва, Латвия и Естония), където се предпочитат концентратите, хората изпиват средно по около 12 литра алкохол на година.

Германия пък се определя като страна, в която се пие основно бира и по-малко твърд алкохол. В друга група държави пък се пие и много бира, и много концентриран алкохол. Такива са например Хърватия, Чехия и Полша.

Изследователите са идентифицирали още една група държави, сред които са Украйна и България. В тях ясно се очертават две тенденции: голяма част от населението изобщо не пие, а тези, които консумират алкохол, предпочитат концентратите.

Последната категория държави са тези, в които консумацията на алкохол обичайно завършва с тежко напиване. Към тях изследователите причисляват Финландия, Исландия и Ирландия.

За 20 години не са настъпили особени промени

"Европа остава регион с ясно изразени модели на консумация на алкохол, които са тясно свързани с културата на страните и трудно се променят", заключават авторите на сравнителния анализ. Той е показал още, че когато има регистриран спад в консумацията на алкохол, това се дължи не на промяна в навиците на хората, а по-скоро в предприети мерки от властите по отношение на употребата на алкохолни напитки. Такъв е случаят в страни като Исландия, Норвегия, Швеция и Полша.

Авторите на проучването са убедени, че тъй като консумацията на алкохол оказва силно влияние върху здравето на населението, правителствата трябва да предприемат мерки на политическо ниво - това е единственият начин да се променят установените традиции в приемането на алкохол.

Прочети цялата публикация