Евакуиращи се от Покровск: "По-страшно дори от смъртта"

„Много е трудно да оставиш дома си. Страхът от заминаването за друг град е по-голям от страха от смъртта", казва пред ДВ Генадий Юдин, полицай от евакуационната група „Белият ангел". Той и неговите колеги работят в Мирноград - миньорско градче в Донецка област, на югозапад от окупираната Авдеевка.

Руската армия се приближава все повече до Мирноград. Фронтовата линия вече е на по-малко от 10 км, градът е под постоянен обстрел. По информация на градските власти, от населението на Мирноград, което е било 47 000 души, са останали не повече от 2 000. „Белият ангел" евакуира хората с брониран микробус, вътре има бронежилетки и каски за децата и възрастните. Както обяснява Юдин: „В града вече почти няма деца - останали са две семейства с деца, които също се готвят да заминат".

Полицаите от „Белият ангел" обикалят домовете, чиито собственици са се съгласили да се евакуират. Първият от тях не е вкъщи, а вторият не е дочакал полицаите - тръгнал пеша към гарата в Покровск, откъдето заминават евакуационните влакове. По улицата се задава жена, не в най-трезво състояние, и казва, че макар да си е купила билет, не иска да заминава. „Да, тук е страшно. Но ме е страх и да замина. Чужбина си е чужбина." Жената благодари на евакуационната група, която иска да ѝ помогне, и си отива.

Евакуация с влакове

По информация на градските власти в Покровск, там от 60-хилядното население са останали 26 000 души, от които над 1 000 са деца. Сутрин градът изглежда оживен - местните жители обикалят по улиците, сергиите на пазара са заредени. Продавачката Наталия казва, че ще мисли за евакуация едва след като продаде стоката си. „И къде да отида? Не всички имат пари да си наемат жилище." Купувачът Сергей споделя, че не планира да се евакуира, но „нали трябва да бъде спасено детето".

По обед хората на гарата стават повече. Възрастните съпрузи Владимир и Галина са в очакване на влака, с който ще заминат за едно село в Днепропетровска област, където са наели къща. „Предават града ни и това е много жалко", казва Галина.

„А аз дали ще издържа?", пита на свой ред 80-годишната Любов, седнала в чакалнята. Тя се бои от дългото пътуване - евакуационният влак пътува до Лвов 24 часа. „Кой ли ще ме погребе?", въздиша Любов.

На перона спасители и доброволци помагат на по-трудноподвижните хора да се качат на влака. „По-добре да ме убият - не искам да остана инвалид", казва 85-годишната Людмила, която пътува с дъщеря си Неля и нейната 85-годишна свекърва Екатерина. „Решихме да тръгнем, защото е много шумно и защото полицията вече ни се обади - заради моя син на 17 години." Синът, както и по-голямата дъщеря, вече очакват майка си и бабите в Киев. След това семейството ще замине за Финландия. „Много е тъжно да напуснеш мястото, където си се родил и израснал", посочва Неля.

Някои остават

Студентката Виктория също се качва на влака, но майка ѝ Светлана остава на перона. Плаче, защото също иска да замине. „Трябва обаче да останем още месец - да изкараме комбайните на полето, да продадем кравите", разяснява жената. Жал ѝ е да остави семейната ферма, но разбира, че е опасно да остава.

На перона остава и мъж, който изпраща съпругата си и сина си - той не тръгва, за да работи в мината докато не я затворят.

Вечерният час в Покровск започва в три часа следобед. Затова след тръгването на влака градът рязко опустява. Само понякога преминават военни и полицейски автомобили. Пред разрушените сгради тук-там има цветни градинки. „Навремето това беше оживен и много красив град, най-хубавият", казва пред екипа на ДВ Дмитрий, който си прави сам ремарке, за да може да откара вещите си. Съпругата му и 18-годишната им дъщеря вече са се евакуирали. Самият той твърди, че също скоро ще замине, но признава, че се занимава с вещите само, за да се намира на работа и да остане по-дълго вкъщи. „Корените ми са тук", казва мъжът.

Автор: Анна Соколова

Прочети цялата публикация