Животът се нуждае от измислица, за да стане поносим: Педро Алмодовар

Един ден, когато е на девет години и живее в малък екстремадурански град с импровизирани къщи от кирпич, стръмни улици и прашни, оскъдни хоризонти, Педро Алмодовар хваща майка си в лъжа. Семейството неотдавна се е преместило на юг от Ла Манча и Франсиска Кабайеро свързва двата края, като чете и пише писма на неграмотните си съседи. Докато чете над рамото на майка си, Алмодовар осъзнава, че думите на страницата не съответстват на тези на устните ѝ. „Тя импровизираше и казваше неща, които не бяха в писмата“, казва той. „Майка ми познаваше всички съседи - знаеше бабата и внучката и как се разбират. И така тя измисляше неща. Например, ако забележеше, че никой не е попитал за бабата, тя казваше: „Надявам се, че баба е много добре и знае, че много мисля за нея“. Това не беше в писмото.“ Когато се прибраха вкъщи, той я попита защо е измислила споменаването на бабата. Майка му го погледна и отговори: „Видяхте ли колко я зарадва?“ По онова време Алмодовар е най-силно поразен от...

Прочети цялата публикация