Григор Димитров отвърна на критиците: Цял живот играя за България, цял живот съм с български паспорт

Харесва ми да ме критикуват. Това коментира Григор Димитров в навечерието на очаквания с голям интерес демонстративен мач срещу Новак Джокович. Събитието е във вторник в зала "Арена София". Срещата между Гришо и Ноле се очаква да започне не преди 20:00 часа.

33-годишният Димитров отговори на критиките, че не играе за България за Купа "Дейвис".

„Ако всеки казва само добро за теб, ако някой твърди, че във всичко си перфектен, значи нещо не е наред. На мен ми харесва да ме критикуват. Навсякъде по света има завист, не само в България. И когато се сблъскам с това, напоследък започвам да го имам като комплимент. Значи си направил нещо. И продължаваш да правиш нещо. И продължавам да правя нещо. Какъв по-голям кеф от това? Ако започна да се захващам за най-малките приказки по мой адрес, това означава да се принизя на това ниво, а в това не намирам никакъв смисъл“, обясни Гришо в интервюто, което даде за bTV в Монте Карло преди да се прибере у нас.

"Цял живот играя за България, цял живот съм с български паспорт, цял живот имам знамето до мен, гербът на България е в ракетата ми. Всеки може да прави различни заключения“, каза Димитров относно критиките, че не играе за родината за Купа "Дейвис".

Григор обясни коя болка е по-силна след разочарование: емоционалната, или физическата? Поводът е златната възможност срещу Джъстин Тиафо, която хасковлията пропусна на US Open, където беше принуден да се откаже, защото тялото му не издържа: "Със сигурност емоционалната болка. Физическата никога не ме е плашила. Всеки спортист изпитва болка, ние всички играем всеки ден с болка. За мен е много важно да знам в подобни ситуации кога мога и кога трябва да натисна повече физически и кога трябва да бъда по-пестелив“.

Какво се случва в главата му, когато загуби, а е бил толкова близко? Изолира ли се от света, търси ли нечия подкрепа, за да притъпи болката?

„Винаги съм бил човек, който е носил сърцето си отвън. Не мисля, че съм толкова добър в криенето. Дали ще е пред публика, или пред когото и да било. Никога не съм гледал да имам някакъв вид фасада. Когато изпитвам такъв тип чувства винаги се затварям към себе си и винаги търся вината първо в себе си: Кое мога да подобря? Кое съм направил добре? Къде съм объркал нещата? Или нещо, с което съм нарушил дисциплината. Най-различни въпроси, които аз самият си задавам на себе си и трябва да ги задавам на себе си“, споделя Григор.

Всъщност, с кого се състезава днес Григор Димитров извън корта? Днес, когато е по-близо до края на своята кариера, отколкото до нейното начало?

„Водя една своя битка, то не е битка, но мой вид състезание. Нямам какво да доказвам на никого, само на себе си. Мисля, че съм в позиция, в която мога да искам още от себе си. Разбира се, много искам да спечеля един от тези турнири (б.р. - има предвид от Големия шлем – Australian Open, "Ролан Гарос", "Уимбълдън", US Open), защото това винаги ми е било голяма цел. Но със сигурност трябва да направя и нужните стъпки преди това. В момента, малко по малко, аз ги правя тези стъпки и те ми дават сигурност."

„Много е лесно да паднеш духом в нашата игра. Разговарял съм много пъти със спортисти и от други спортове, но до момента не съм видял спорт, който в единия ден може толкова да се въздигне, а на другия ден да си под земята. Даже няма достатъчно силна дума, която да го опише всичкото това усещане. То е, някак си, много лично“, признава ни Григор и допълва: „Всеки води своята лична борба. Различни са нещата, които те карат да се чувстваш добре на корта, различни са нещата и които те карат да се пропукваш. Но всеки е минавал от там и е бил там. Аз не познавам човек, който играе тенис и не е нервен. Въпросът е как подхождаш към тези моменти: дали би се изплашил, дали не откриваш правилния начин на дишане, може би публиката, или играчът срещу теб те притеснява… Толкова са много факторите.“

Прочети цялата публикация