Тракийското царско име Диегилис - произход и значение
Милена ВЪРБАНОВА
Все повече испанци и латиноамериканци кръщават синовете си Диего. Името е много популярно и в Италия. Португалският му вариант е Диого ( Диогу ). Често съм се питала какъв е смисълът на това име, което, по звученето си, ми се струваше много древно. Етимологическите речници в един глас твърдят, че Диего произхожда от Яго - Иаков и че първият испанец, засвидетелстван с това име, е воювал срещу маврите. Но дори дете не би повярвало, че Диего и Яго са идентични - толкова повърхностно и нелепо е твърдението на официалните "етимолози". И когато видях споменатото у Страбон ( Кн.13, 4 ) име на владетеля на кените Диегилис, царувал през втората половина на II в. пр.Хр., вече бях сигурна, че Диего и Диого са реплики тъкмо на това изплувало от старината тракийско име, което е съществувало и в Иберия, и в Лузитания.
Но какво ще рече Диегилис? Какво е първоначалното значение на това слово? Оказа се, че има непрофесионални изследователи, които са се занимавали с него, но те са били заблудени от първата сричка "ди", която са тълкували като "две" - "двоен", а смисълът на "егилис" са търсили из старогръцките речници и в крайна сметка напълно са се объркали.
Всъщност тракийското име Диегилис трябва да се разглежда в неговата цялост, като, разбира се, елиминираме суфикса "-ис". Получава се думата "диегил" и тъкмо нейния смисъл е нужно да тълкуваме.
Това слово тутакси ме препрати към едно прочуто руско фамилно име - това на бележития основател на "Руския балет на Дягилев". Оказва се, че името Дягилев има и варианти в Русия - например Догилев ( ще се върнем отново към него ). Недалеч от Москва, край Рязан, се намира село Дягилево. Дягилев или "дягил" произхожда от руското название на едно целебно растение - ангеликата - "дягиль", "дудник", наречено още "женски женшен". Руските етимологически речници са единодушни, че името на билката идва от "дяглый" което означава "як", "здрав", "силен", жилав". Същото е значението на "дягиль" и в украинския език, от глагола "дягнуть" - дърпам, опъвам ( преносно - оправям се, подобрявам се ).
"Силен", "Здрав", "Як", "Жилав" - отлично име за владетел. При липсата на звука "я" в гръцкия език, той логично е предаден чрез звукосъчетание от рода на "иа" или "ие" - "диегил".
Но аз ще опитам да направя още една крачка напред в предположенията си, защото до неотдавна в българския език в редовна употреба е била думата "дингил". Ето обяснението на "дингил" в българския тълковен речник:
"(остар.) Преден или заден мост на селска каруца теглена от животни. Обикновено метална тръба или здраво желязо в краищата на което са монтирани колелета на каруцата."
Понятието "дингил" има още едно, преносно значение - "висок, слаб човек". Или типаж, комуто можем да дадем определението "дългуч" - "издължен", "опънат".
Ето го и точният смисъл на името Диегилис - "висок", "дълъг" ( на ръст ). Испанското Диего и особено португалското Диого, което по-рано ми се струваше доста грозновато, са производни от думата "дълго", в които типично българското звукосъчетание "ъл" е заместено от "ие" и "ио". Вариантът Догилев на известното руско име Дягилев, убедително сочи, че всъщност изходното понятие е "дълго", "дълъг" - "долгий". И наистина, стеблата на ангеликата - "дягиль" - достигат 2 м. височина.
За кой ли път свещената българска реч се оказа ключ към една загадка, която витае от древността до наши дни - и от Понт и Пропонтида до Атлантика.
Прочети цялата публикация