Най-голямата каменна библиотека на новопокръстена България продължава да изненадва учените

Каменната арена на Плиска, без аналог за своето време в Европа, продължава да поставя пред учените повече въпроси отколкото отговори. Покрита от 4446 камъка, голяма част от тях - взети от други сгради. А тези с графити и кръстове по тях със сигурност са взети от разрушена в 9 век църква. Но това, което привлича вниманието на учените, са руноподобните надписи до библейски сцени, предаде БНТ.

Мойсей, който се качва на Планината Синай за да получи Десетте божи заповеди. Този библейски сюжет е съчетан с няколко рунически знаци. В търсене на аналогия библейски сюжет и рунически знаци ни води към Мурфатлар.

Само две места у нас пазят руноподобни надписи – манастирът в Равна и този в Черноглавци. Но много повече са описани в скалния манастир в Мурфатлар, близо до Констанца. И екип от учени от 7 научни института, под ръководството на Евгения Коматарова, се запътва натам. Без въобще да предполага, че ще застане на прага на голямо откритие със съвсем реален шанс да разчете руническите знаци и тайните кодирани послания.

"Онова, което ние заварихме на място, беше крайно неочаквано за нас, защото се оказа, че има много повече надписи, които не са били въведени в оборот", коментира гл. ас д-р Евгения Коматарова-Балинова, средновековна археология, НАИМ.

В 9 век скалните църкви до Констанца са били част от територията на Първата българска държава. От скалите до тях са изсичали камъни за построяването на големия добруджански каменен вал. Наблизо има няколко български езически некропола. Издълбани в мекия варовик на хълма Тибишир, църквите се рушат непрекъснато. Както и изграденото преди 50 години негово покритие. И румънските институции не допускат камерата ни. Затова използваме виртуална възможност за влезем вътре, разработена от 3D лаборатория на института по информационни технологии към БАН.

"Сред този графичен материал, особено любопитно е едно изображение на светец, съпроводено с няколко руноподобни надписа. Сега тук виждаме степента на обезличаване на една от най известните рисунки от Мурфатлар, тази на светеца, за когото специалистите предполагат, че представлява свети Йоан Кръстител. Над нимба има кратък, руноподобен надпис, за който се предполага, че пояснява името на светеца. Под него също се разполага един дълъг руноподобен надпис", обясни гл. ас д-р Евгения Коматарова-Балинова.

Сред толкова много надписи за учените бързо става ясно, че руноподобното писмо съвсем не е онази тюркска руническа писменост, позната досега. Най-малкото защото тя със сигурност се чете отляво надясно, а не обратното, както биха я изписали в хазарския хаганат.

"Разбираме, че се чете отляво надясно, защото когато те са съобразявали полето, в което пишат, обикновено първият знак е с най големи размери. Освен това има няколко 4 и 5-редови надписа - руноподобни, които са ляво подравнени", посочи гл. ас д-р Евгения Коматарова-Балинова.

Това е лесната част. По-трудната се оказва разплитането на целия този писмвен хаос от 4 графични системи – рунически, глаголически, кирилски и гръцки. И установяването на най-ранните и по-късните. За да успеят и в задачата си, учените се въоръжават с най-модерните технологии. В случая: рефлексно-трансформационна фотография – черна сфера, която чупи светлината под различни ъгли. И така се появяват нови, неподозирани надписи.

Трудно, бавно и систематично учените установяват че най-ранни са руническите надписи, които са засегнати по-късно от кирилски букви.

"Когато документираме по този начин графит, текстовите графити ние ще можем да сравним всички варианти и да стигнем до извода - кой е инвариантът, тоест кой е знакът, който всичките тези ръце предават. Без тази стъпка не може да се осъществи разшифроване на тези надписи", каза доц. Антония Гранберг – филолог, медиевист, Университета Гьотеборг.

БНТ: Били са християни?

Доц. Антония Гранберг - Те са без съмнение в християнска среда, вписани са в кръстове или в междурамието или в самия кръст зависи от формата на кръста. Има и други християнски символи около тези графити

Освен това част от руноподобните надписи са до фигури на светци - на местата, където обикновено се изписват имената им. А това е доста обещаваща посока в разбирането им.

Палеографските таблици имат вече доста голяма сравнителна база с над 100 рунически знаци. Включително и тези от каменната арена на Плиска. Но тъй като надписите от скалните църкви са със запазен контекст, учените по-смело може да разсъждават за авторите им.

"Ние смятаме, че скалният комплекс при Мурфатлар първоначално е бил обитаван от обособена група, вероятно монаси, които са си служили с тази писменост. Прави много силно впечатление, че тук става дума за калиграфски обиграна ръка", каза Евгения Коматарова.

БНТ: На какъв език са писали?

Евгения Коматарова: Доколкото мястото, в което е бил построен Мурфатларския скален комплекс, попада в границите на Първата българска държава, би могло да се предположи, че с голяма вероятност езикът е старобългарски.

БНТ: А защо са използвали рунически знаци, а не се използвали гръцки, да речем?

Евгения Коматарова - Защото може би са искали да си предават послания, това е тяхната така мълчалива комуникация, която да разбират единствено те. Имайте предвид, че все пак става въпрос за началните години, първите десетилетия след християнизацията.

БНТ: Става още по интересно. Оставили си послания, които само те да се разчетат. Тайни послания. Някой след това обаче ги е изтрил.

Евгения Коматарова: Да, това е всъщност нещо много любопитно. Изглежда, че след един период от време вече съставът на това братство се сменя, идва следващата група монаси, която започва да заличава. Това е централната олтарна маса и тук се виждат много ясно следи от механични удари, които са разрушили старите руноподобни.

БНТ: Някаква ерес?

Евгения Коматарова: Не можем да изключим.

БНТ: Тоест първите християни са се пазили от други християни.

Евгения Коматарова: Да, вероятно да. И са си си предавали такива мълчаливи послания на език, който само те разбират, за да не бъдат разконспирирани от другите.

Имат четири изображения на светци придружени с руноподобни надписи. Но се оказва, че повече оптимизъм за разчитането им черпят от друго място.

"Тук влизаме вече в науката, но на този кръст, който виждате тук, в неговите рамена има врязани също руноподобни знаци. Ето тук се виждат много добре. Има ги и в тази част", казва Евгения Коматарова.

БНТ: Врязаните надписи в кръст винаги означават...

Евгения Коматарова: Точно така, защото ние знаем, че има формули, по които се изписват знаците.

БНТ: Ерес, ерес, но тук не би трябвало да има отклонения?

Евгения Коматарова: Да, ние знаем какво би трябвало да е написано в рамената на тези кръстове.

БНТ: Ето ви го розетският камък.

Евгения Коматарова: Да, това е нашият розетски камък.

Освен руническите надписи, са възстановени и разчетени почти всички кирилски. Основно те са поклоннически, което може да се очаква за мащабите на скалния църковен комплекс.

"Ето например един от тези поклоннически надписи гласи "Аз, Яв Поп, минавам пътьом и полагам свещи за своите грехове". Самото полагане на свещи също оставянето на някакъв дар също се вписва във поклонническия жест", обяснява доц. Антония Гранберг.

Съдейки по графитите, скалният комплекс и е бил голям поклоннически център, идвали са отдалеч. В една от криптите има малка ниша, в която най-вероятно са били положени мощи на светец или някаква реликва, която е привличала поклонниците. Пространственият и георефериран план на църквите води и до друг извод – четирите църкви са мислени в един архитектурен план или строени по едно и също време.

Скалните църкви, за съжаление, имат кратък живот. Със сигурност са били напуснати организирано, което може би означава, че са започнали да се рушат и са станали опасни за посещение. Затрупани от скални късове, църквите са разкрити при сондажи на минна компания преди 50 години. Въпреки покритието, сега всеки дъжд застрашава този ценен за нас, българите, паметник. А все още има много непроучени части, които могат да дадат ценни сведения за живота от златния век на България.

Прочети цялата публикация