3 октомври 1918 г.: Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на цар Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок.

Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915), победата над Румъния (септември-октомври 1916) и над Русия (3-и март 1918 г.), България претърпява национална катастрофа в края на войната. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си - австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. През 20-те години на 20. век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните си настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука си - престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на 87 г. в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. Ковчегът му е положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Източник: marica.bg

Прочети цялата публикация