4 октомври 1912 г.: Започва Балканската война ВИДЕО

На 4 октомври Османската империя обявява война на страните от Балканския съюз - антиосманска военна коалиция, формирана в навечерието на Балканската война от България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

На 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд I Български отправя към народа си манифест за обявяване на война на Турция, останала в историята като Първата Балканска война.

Преди началото на Балканската война държавите в региона правят редица дипломатически предложения, включително това за „мирното съвместно съществуване на различните националности в Турция, на базата на реално политическо равенство и при спазване на правата, произтичащи от договори или дадени по друг начин на християнските народи в империята“.

Австрийският външен министър Леополд Берхтолд отправя предложение да се помогне на Турция да разшири „децентрализацията“ за християнските народи. Този умело обмислен ход за опипване на почвата провокира Русия, която отговаря с призив към съюзниците да се въздържат от каквито и да било агресивни действия, както и от опити да се отдели България от Сърбия и Сърбия от България. Отговорът на двете страни, изготвен при най-голяма секретност, е сключването на редица военни споразумения в допълнение към съществуващите съглашения, които този път предвиждат и представляват подготовка за война. Идеята за федерация на балканските народи, така наречената целокупна България според Санстефанския мирен договор, е разрушена от Берлинския договор. Ходът на последвалите събития представлява пряко следствие от тази тежка грешка, в която лежи и зародишът на военните действия. Нашите прадядовци тръгвали за фронта като на сватба. Радвали се, празнували, биели тъпани и развявали български знамена. Импулсът за свобода ги носел на крилете си, събирал ги от селата, градовете и от чужбините, за да ги захвърли в кървавите окопи.

Вестта за разгрома на турската войска при Люлебургас предизвиква тотална паника сред населението на Цариград. Града напускат: турските гарнизони и турското население, френските, немските, арменските, еврейските граждани и остават само българите, които очакват победоносното настъпление на българската войска. Тридневната почивка обаче дава възможност на турската армия да се изтегли и прегрупира, а след това и да укрепи своите позиции при Чаталджа. В началото на войната сръбската армия влиза в Македония от север, а гръцката от юг. Двете съюзнически армии са посрещнати с викове на радост от цялото население. Самите македонски революционери ги посрещат с „Прокламация към нашите братя“, публикувана от делегатите на 25 македонски братства на 5 октомври: Но този ентусиазъм към освободителите скоро отстъпва на редица съмнения, след това на разочарования и най-накрая се превръща в омраза и отчаяние. Българският вестник „Българин“, който излиза в Солун, отбелязва, че властите „в своя сляп шовинизъм не се съобразяват с националните чувства на хората, станали временно техни поданици“ и отправя въпрос към правителствата на съюзниците: „Това освободителна война ли е, или е завоевателна?“ Тази епохална война остава в историята с поразяващия факт, че българската армия няма нито една загубена битка. Младата българска интелигенция напуска европейските университети и се завръща в родината си, за да освободи България.

Главните причини, довели до Първата балканска война, са три: слабостта и липсата на предвидливост от страна на Турция, която се намира пред разпадане; безсилието на Европа да наложи на Турция като конституционна държава реформите, които вече е успяла да въведе в империята; и на трето място съзнанието за все по-голяма сила, която сключеният съюз дава на балканските държави, всяка от които има своя национална мисия – да защитава хората от своята националност и религия, които живеят в Турция, срещу политиката на отоманизация. Военният конфликт между Османската империя и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора завършва с подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 година. Последствията са изключително важни за християнското население на Балканския полуостров, защото огромни територии, населени с християни, са освободени и получават право на едно нормално развитие. Главният резултат от тази война е приобщаването на почти целия Балкански полуостров към европейската цивилизация и европейското развитие.

Прочети цялата публикация