Джо Байдън: Последният трансатлантически президент?

Американският президент Джо Байдън ще остане само още няколко месеца на поста си и сега тръгва на заключителна обиколка. След като неотдавна той отложи посещението си в Германия заради урагана "Милтън", днес той е в Берлин.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер го удостои и с Големия кръст на Федералния орден за заслуги. "По този начин федералният президент отличава заслугите на президента Байдън за германо-американското приятелство и трансатлантическия съюз, който Байдън в продължение на повече от пет десетилетия укрепваше", гласят мотивите.

Отношенията между САЩ и Европа, и особено отношенията между САЩ и Германия винаги са били важни за Байдън. С края на неговото президентство приключва и една ера. "Мисля, че той може да бъде определен като последния трансатлантически президент", казва пред ДВ Мишел Игън, експертка по отношенията между САЩ и Германия. "Това се дължи на неговата дългогодишна работа с НАТО, с Мюнхенската конференция по сигурността и с Външнополитическата комисия на американския Сенат, чрез която той се е запознал с много европейски държавни лидери, преди да стане президент."

Защо определят Байдън като голям трансатлантик?

Байдън е роден през 1942 г. Израснал е в държава, помогнала за възстановяването на Западна Германия след Втората световна война. След вдигането на Берлинската стена през 1961 г. той вижда как Западна Германия се превръща в един от най-важните партньори на САЩ по време на Студената война.

"Байдън е в политиката от 1972 г. и в сферата на външната политика Студената война оказва много голямо влияние за формирането на позициите му. Тогава Германия практически е в центъра на този конфликт", посочва пред ДВ политологът Питър Спардинг.

Външнополитическият опит на Байдън се оказва от ключово значение за него по време на мандата му като вицепрезидент на Барак Обама. "Обама нямаше особено голям външнополитически опит, когато встъпи в длъжност", отбелязва Игън. "Байдън получи вицепрезидентския пост по тази причина – той разполагаше със съответните връзки и необходимите знания."

По време на двата си мандата Обама бе много популярен в Европа, тъй като възстанови отново трансатлантическите контакти след президентството на Джорд Буш Младши, казва още Игън. Всъщност именно Байдън е човекът с емоционалната връзка с Европа, не Обама.

САЩ и Германия: общото е много

И днес, при президентството на Байдън, Германия остава важен партньор на САЩ. Двете държави са сред тези, които оказват най-голяма подкрепа на Украйна в отбраната ѝ срещу Русия. Освен това както САЩ, така и Германия са сред страните, които в актуалния конфликт в Близкия изток особено силно подчертават правото на Израел на самоотбрана.

Игън отбелязва също, че двете страни са свързани не само от сходните си позиции на международната сцена, но и от сходството във вътрешнополитическите предизвикателства, пред които са изправени. "И САЩ, и Германия в момента преживяват политическо разцепление", казва експертката по трансатлантическите отношения. Тя визира противопоставянето между демократи и републиканци в САЩ, а в Германия – укрепването на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия".

"Вторият паралел, според мен, е темата за границите и граничния контрол", допълва Игън. Тя посочва затягането на миграционната политика на Германия след атентата, извършен от мигрант в Солинген през август, а в САЩ – бежанската политика и сигурността по американската граница с Мексико.

САЩ се обръщат към други партньори

Байдън е възприеман като последния голям трансатлантик, също защото Германия в бъдеще ще играе по-малка роля за Вашингтон, отколкото в миналото. Освен това тя не би могла да разчита на САЩ за защитата на европейската сигурност толкова много, колкото преди, смята Питър Спардинг.

"В бъдеще отношенията между Германия и САЩ ще изглеждат другояче, независимо кой ще е следващият президент", убеден е Спардинг. "САЩ се обръщат все повече към Югоизточна Азия, възприемат и Китай като сериозна конкуренция. Тоест от американска страна съществуват очакванията, че държави като Германия ще поемат повече отговорност в и за Европа."

Автор: Карла Блайкер

Прочети цялата публикация